„Полезните” навици, които пречат на успеха

Умението да реализираме изключително амбициозни мечти е също толкова свързано с изграждането и придържането към определени навици, колкото и отказването от онези, които спъват развитието ни. Аз съм вманиачена наблюдателка на навиците – както на своите, така и на чуждите. Имам налудничаво големи планове за бизнеса си и със сигурност знам, че тяхната реализация зависи от навиците, към които стриктно се придържам… както и от онези, които още не съм си изградила.

Ето кои са 6-те най-ценни навика, които така и не придобих.

1. Да казвам „не”

Така и не се научих да отказвам. Менторът ми, Дарън Харди, казва, че това е най-голямата ми слабост, защото съм като комар насред нудистки плаж – непрекъснато летя от възможност на възможност. Аз обаче възприемам неумението си да казвам „не” като най-голямото си преимущество. Поканете ме на събитие. Разбира се! Да изнеса лекция? Няма проблем! Предизвикайте ме и ще приема. Гледам на всяка покана или предизвикателство като на врата към нова възможност. Избирам да прекрача прага й, стига графикът ми да го позволява. Преди 7 години, един служител в конкурентна фирма за недвижими имоти се обади на всички в компанията ми, за да ги покани на презентация за своята организация. Аз също бях в списъка и приех предложението. Нямах никакво намерение да напускам собствената си компания, но винаги съм била любопитна към начина, по който другите се сравняват с нас. И така, отидох, а веднага след края се обадих на бизнес партньора си и му казах: „Презентацията беше невероятна. Организацията им е от най-висок ранг. Или се опитват да ни елиминират, или искат да ни накарат да се превърнем в най-добрата фирма за недвижими имоти в света.” Толкова се радвам, че отидох, а още по-щастлива съм, че избрах да приема предизвикателството да усъвършенствам бизнеса си. Хората, които са се вглъбили в собствените си кариери, обикновено отказват на всякакви покани, събития, вечери, почивки и лекции. Ако и вие сте от тях, спрете да казвате „не”. „Да” отваря много повече врати!

2. Да гледам часовника

Докато бях в гимназията, работех в компания за оптични филтри. Намирах за странно това, че хората буквално спираха работа в 5:00, и оставяха неизпълнените си задачи за следващия ден. Не разбирах, защото винаги приключвах започнатото, независимо от часа. Сега, като работодател, оценявам служителите, които не оставят нищо недовършено. В моите очи те изпитват по-голяма страст към работата си от онези, които се вълнуват единствено от възнаграждението.

3. Да се вслушвам в страха

Навикът, който спира повечето хора, е вслушването в страха. Всички се боим от нещо. Преди години изпитвах ужас от летене. Преодолях го, прелитайки разстоянията между 17 града в Канада и САЩ, за да изнасям лекции на предприемачи за привличането и задържането на талантливи кадри. Освен това се страхувах от говоренето пред публика. Преборих и това. Назовете която и да е фобия – сигурно ще съм страдала от нея. Но независимо колко ми се преобръща стомахът от ужас, никога не слушам страха. Това е един от ненаучените навици, които ми позволиха да пътувам, да се запозная с невероятни хора и да стартирам нови компании. Ако страхът управлява живота ви, намерете начин да се разведете с него.

4. Да си измислям оправдания

Вината е моя. Постоянно се излагам. Жонглирам с купища ангажименти, поради което ми се налага да излизам от къщи в 8 сутринта и да се прибирам по тъмно. Полагам всевъзможни усилия да спазвам обещанията си. Ако ви кажа, че ще ви изпратя имейл следобед, ще го сторя. Поне в повечето случаи. А ако не го направя, вината е моя. Ако си поставя цел и не я постигна, проблемът пак е в мен. Когато някой служител напусне фирмата ми, вината е моя. Когато компанията ми не отговори на финансовите прогнози, пак аз съм виновна. Най-деструктивният навик, който се в коренил дълбоко в предприемачеството и корпоративна Америка е навикът да виним другите. Единственият начин да се усъвършенствате в работата си е като поемете отговорността и се стремите да се представяте все по-добре. Постигането на целите е съпроводено от огромна слава, но изисква да приемате издънките си на 100%. Онези, които винаги винят околните, никога не се развиват и се въртят в порочния кръг на посредствеността.

5. Да спирам на знак „Стоп”

Единствените знаци, на които спирам, са големите, червени пътни знаци. В живота така и не се научих да приемам „не” за отговор. В продължение на 7 години, на всеки 3 месеца се обаждах на един точно определен брокер от конкурентна агенция, когото исках да наема. Няколко пъти е отговарял на офертите ми със следните думи: „Никога няма да напусна тази компания. Ще си умра в нея!”. Аз отвръщах: „Няма проблем, ще се чуем пак след 3 месеца.” Когато след време си уговорихме бизнес среща, бях много щастлива, че иска да чуе предложението ми. Но той каза: „Не се вълнувай прекалено много. Просто разбрах, че ако не седнем на една маса, няма да спреш да ми се обаждаш.” Отново ми даде да разбера, че няма намерение да напуска фирмата си. Шест месеца по-късно получих обаждане – беше същият невероятен кадър, когото цяла вечност се мъчех да примамя. Преди не беше ми звънял. Когато вдигнах, той ме попита: „Все още ли искаш да работя за теб?” Разбира се, че исках! След това ме информира, че той и още 12 брокера били готови да се преместят. Мили боже! Така се радвам, че никога не се научих да приемам „не” за отговор! Винаги смятам, че рано или късно ще получа онова, което искам. Смятам така, защото винаги успявам.

6. Да се пречупвам

За всеки бизнес успех, който съм постигнала, съм се проваляла 20 пъти. Печелила съм и съм губила милиони. Преживяла съм ужасни загуби и болка както в личния, така и в професионалния си живот. Имало е дни, в които съм се прибирала вкъщи, изпълнена с огорчение, тъга и усещане за поражение. Единственият навик, който се радвам, че никога не си създадох, е да се пречупвам. Винаги намирам начин да се изправя, да изтупам прахта, да превържа раните и да се върна обратно в играта. Когато ме повалят, бързо анализирам цялата ситуация и алтернативните начини, по които съм могла да подходя, за се справя по-успешно следващия път. Изтривам гнева, сълзите и болката и пак се залавям за работа… само че този път съм по-добра, по-бърза и по-силна от преди.

Съществуват милиони ежедневни навици, които могат коренно да променят живота ви. Преди да се побъркате в опита да си ги изградите, може би е по-добре да се отървете от вредните такива, които вече са отровили житейския ви път. Понякога тайната към величието е в отучването от нещата, които ни дърпат назад. Що се отнася до бизнеса, не е нужно да обичате брюкселско зеле – можете да постигнете желания ефект, като откажете сладкото.

Стейси Алкорн, автор на Reach! – Dream, Stretch, Achieve Influence и собственик на LAER Realty Partners, за LinkedIn.com