Един век преди AI: Борсовият електрически балон, светлото бъдеще и Голямата депресия

Електрификационният бум от 20-те години на миналия век подготвя Съединените щати за индустриалното им господство и задвижва глобална икономическа революция.

Но преди електричеството да се превърне от модерен високотехнологичен сектор в невидима инфраструктура, светът преживява дълбоки социални промени, спекулативен балон, срив на фондовия пазар, масова безработица и десетилетие на глобални сътресения. 

Разбирането на тази история е много важно днес, когато от всеки ъгъл се носят обещания и предупреждения за бъдещето на изкуствения интелект. Оптимистите предвиждат как той ще осигури на човечеството безметежно съществуване, изискващо все по-малко усилия, а песимистите предупреждават за работните места, които новите технологии ще отнемат от хората.  

Всъщност АI алгоритмите са технология с общо предназначение, много подобна на електричеството отпреди век, и изглежда са на път да преобразят всеки аспект на икономиката. Но те вече показват някои от белезите на възхода, пика и краха на електричеството през десетилетието, известно като "The Roaring Twenties".

"Нашият свят се събаря и изгражда наново. Икономическото общество сега преживява най-забележителната трансформация в своята история. Последният век и половина представляваше особена епоха - тя започна с парната машина и първата индустриална революция, а сега приключва с електрическата супермощна система и новата индустриална революция", пише Financial Times в своя статия от октомври 1927 година, озаглавена "Електрическата епоха: Новата утопия" ("The Electric Age: A New Utopia").

Електрическият бум 

Преди близо век, когато трейдърите на Нюйоркската фондова борса са обсъждали най-новите „високотехнологични“ инвестиции, те са имали предвид именно електричеството.

Инвеститорите по онова време наливат пари в доставчици на ток като Electric Bond & Share и Commonwealth Edison, както и в компании, които използваха електрическата енергия по нови начини – като General Electric (за домакински уреди), AT&T (за телекомуникации) и RCA (за радиопредаване). 

Продажбата на тези акции никак не е трудна - електричеството донася със себе си модерното кино, нови списания благодарение на по-бързите печатни преси и вечери, прекарани пред радиото.

То изиграва ролята и на очевиден икономически катализатор, обещаващ автоматизация, по-висока производителност и ново бъдеще за хората, изпълнено с повече свободно време и потребление. През 1920 г. дори съветският революционен лидер Владимир Ленин заявява: „Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна.“

Днес подобна глобална неотложност обхваща както комунистическите, така и капиталистическите държави по отношение на AI, не на последно място и заради военните му приложения.

Златната ера на "електрическите" акции

Подобно на акциите на AI компаниите днес, книжата на електроенергийните дружества стават фаворити на борсовите участници по време на бума, въпреки че фундаменталните им показатели са трудни за оценяване.

Пазарната мощ е концентрирана, големите играчи използват сложни холдингови структури, за да заобикалят правилата и да продават акции на публиката от практически едни и същи компании, но под различни имена.

Американският финансист Харолд Бирман, според когото опитите за регулиране на надценените акции на комуналните услуги са пряк спусък за последвалия борсов срив, изчислява, че през септември 1929 г. електроенергийните дружества са съставлявали 18% от Нюйоркската фондова борса. Но 80% от този сектор са били собственост на шепа холдингови компании.

И това включва само конкретните компании за комуналните услуги. Както и днес в AI сектора, около "големите риби" съществува цяла екосистема, която е много по-голяма.

Почти всяка „мегакомпания“ от 20-те години на XX век дължи нещо на електрификацията. General Motors, например, изпреварва Ford, използвайки нови електрически производствени техники.

По същество електричеството се превръща във фон на пазара по същия начин, по който AI го прави днес, тъй като бизнесите се стремят по всякакъв начин да се възползват от технологичните новости, но и да убедят акционерите си, че са "в час" с тенденциите.

Не е чудно, че днес технологичните гиганти съставляват над една трета от индекса S&P 500 и почти три четвърти от NASDAQ. Трансформиращите технологии движат не само икономическия растеж, но и крайната пазарна концентрация.

През 1929 г., за да отрази значението на новия сектор, Dow Jones пуска последния от трите си големи борсови индекса: силно ориентирания към електроенергетиката Dow Jones Utilities Average.

От еуфория към срив

Dow Jones Utilities Average достигна 144 пункта през 1929 г., а пет години по-късно, през 1934 г., той се срива до едва 17 пункта.

Едва ли може да се посочи една-единствена причина, която да обясни безпрецедентния срив на Нюйоркската фондова борса, започнал на 24 октомври 1929 г. и довел в крайна сметка до разразяването на световната криза, останала в историята като Голямата депресия.

Този срив предизвика банкова криза, срив на кредитирането, фалити на предприятия и рязък спад в производството. Безработицата скача от едва 3% до 25% в САЩ до 1933 г. и остава двуцифрена, докато страната не влиза във Втората световна война през 1941 г.

Ефектите се разпространяват по целия свят, като повечето държави отбелязват ръст на безработицата, особено тези, зависими от международната търговия, като Чили, Австралия, Канада, както и Германия.

Вместо обещаната епоха на все по-кратко работно време и електрически развлечения, населението получава обществени кухни и опашки за хляб.

Сривът разкрива мащабни финансови измами и прекомерни злоупотреби. Богатството на енергийния предприемач Самюъл Инсул, някога протеже на Томас Едисон и създател на чикагската Commonwealth Edison, в един момент се оценява на 150 милиона щатски долара – зашеметяваща сума за онова време.

Но след като империята на Инсул фалира през 1932 г., той е обвинен в присвояване и кражба на активи. Милионерът успява да избяга в чужбина, след което е върнат обратно и в крайна сметка оправдан. Но 600 000 акционери и 500 000 притежатели на облигации губят целите си спестявания заради неговите схеми.

За много хора обаче Самюъл Инсул не изглежда като престъпен гений, а по-скоро като изкупителна жертва за система, чиито дефекти се оказват много по-дълбоки.

Сривът на борсата предизвиква реформи, немислими по време на годините на бума.

Законът за холдинговите компании за обществени услуги от 1935 г. разбива огромните корпоративни структури и налага регионално разделение. Някога вълнуващите електроенергийни любимци се превръщат в скучна, регулирана инфраструктура – факт, отразен в скромното квадратче „Електрическа компания“ в оригиналната настолна игра „Монополи“ от 1935 г.

Уроците отпреди век

Днес AI се внедрява по-бързо и дори хората и институциите, които се опитват да го използват за бизнес или държавна политика, знаят, че едва ли ще могат да го регулират адекватно.

Както електрическите мрежи отпреди век, няколко взаимосвързани компании изграждат днешната глобална AI инфраструктура.

И също както през 20-те години на XX век, инвеститорите се втурват бясно към акциите на тези компании, макар че много от тях не знаят в каква степен са изложени на риск чрез своите пенсионни схеми или инвестиционни фондове.

Точно както в края на 20-те, днешната регулация на изкуствения интелект все още е сравнително "хлабава" в много части на света, макар че Европейският съюз заема по-строг подход.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп засега възприема противоположната стратегия, като активно премахва „обременяващото регулиране“ на AI. Някои американски щати реагират, предприемайки собствени действия. Съдилищата, когато бъдат потърсени, са ограничени от закони и определения, писани за друга епоха.

Големият въпрос е дали в близко бъдеще изкуственият интелект ще се превърне безболезнено в "невидима" инфраструктура като електричеството и интернет, без да преживява катастрофални сривове и реформи? Отговорът вероятно ще стане ясен съвсем скоро.