10 глупави фрази, изричани често при уволнение

По-добре да не чувате или изричате това – фалове, които превръщат и без друго неприятния разговор при уволнение в истинска катастрофа.

Единствената задача на ръководителя в такива моменти е съобщи каквото има да казва, с уважение и съчувствие. А не да говори глупости или да наскърбява.

Сравнете представената по-долу селекция с това, което казвате или чувате на прощаване.

1. „Повярвайте, наистина ми е много трудно”

 Е, какво значение има дали ви е трудно или не? На служителя не му става по-леко от това, защото дълбоко в себе си е убеден, че цялата тази работа за вас е досадна дреболия, която бързате да отметнете. Обясненията колко ви е трудно да съобщите такава новина, навява на човека отсреща мисли от сорта на: „Е, в крайна сметка сега за кого говорим?” Да, случва се шефът да преживява раздялата със свои сътрудници, но ако е така, по-добре споделете чувствата по-късно, през общи познати. Също така, никога не използвайте клишето: „Не знам как да го кажа…” Много добре знаете как да го кажете, просто ви е неудобно. Никога не карайте човека отсреща да се чувства длъжен да съчувства на емоционалната ви дилема. Това е крайно егоистично.

2. „Решихме, че е време да направим реогранизация”

За бога, не уволнявате треньор на футболен отбор. И не давате пресконференция, така че просто пропуснете баналностите. Ако добре сте си свършили работата, то служителят вече е наясно с причината за уволнението. Съобщете я кратко  и лаконично. Или просто започнете с „Налага се да те освободим.”

3. „Ще уточним по-късно някои детайли”

За уволнения това означава приключване на един етап от процеса и начало на друг: да си събере вещите, да върне корпоративното имущество и т.н. Но кога? Длъжни сте да сте запознати с целия процес предварително. Унизително е човекът да виси в неустановено положение, докато си изяснявате следващите стъпки. Още повече, че след такова съобщение, единственото, което му се иска е да стане и час по-скоро да си тръгне.  Никога не го заставяйте да се среща с колеги за сбогуване – той вече не е ваш служител.

4. „В сравнение с Петров, вие сериозно изоставате...”

Никога не оправдавайте нечие уволнение като правите сравнения с други членове на екипа. Обективните мотиви за увлонение са, че служителят не отговаря на стандартите, целите или очакванията.

5. „Добре, хайде да поговорим за това...”

Някои приемат спокойно уволнението, други обаче искат да спорят. НЕ позволявайте да ви вкарат в диалог. Просто кажете: „Можем да го обсъждаме колкото си искаме, но трябва да знаете, че това няма да промени взетото решение.” Може да изглежда рязко, но по-добре така, отколкото да започнете да изброявате аргументи, от които служителят ще се почувства още по-зле. Запазете професионално хладнокръвие и се придържайте към фактите. Не се поддавайте на изкушението да отговаряте на възраженията на уволнявания. Просто послушайте. Това е най-малкото, което можете да направите. И повече от това, което трябва да направите. (продължава на следващата страница)

6. „Вие сте прекрасен служител, но сме принудени да съкратим персонала”

Едно е наистина да правите съкращения и съвсем друго да апелирате този аргумент просто така. Това оправдание облекчава разговора, но навлича впоследствие проблеми на бизнеса, ако наемете нов сътрудник на освободеното място. Никога не играйте игрички в опит да защититите чувствата на служителя или още по-лошо – собствените си чувства. Просто бъдете праволинейни.

7. „И двамата знаем, че не ви е приятно да работите тук, така че, бъдещето само ще ви радва.”

Не е ваша работа да съдите дали служителят се радва или не, че го уволнявате. Нима наистина очаквате той да види лъч надежда в надвисналия облак на уволнението?!

8. „Трябва да ви изпратя”

Има компании, които все още се придържат към политиката уволненият веднага да бъде съпроводен до изхода на офиса. Това е ужасно! Уволнението не е равнозначно на присъда, която превръща някого в престъпник. По-добре е да се установят времеви рамки. Например: „Моля ви, да съберете личните си вещи. След 10/20 минути, ще ми чакам на изхода.”

9. „Ние решихме да те освободим”

Местоимението „Ние” е подходящо почти за всяка ситуация, но не и за тази. Кажете: „Аз”. В този момент вие сте компанията, поемате лично колективна отговорност, ако стои такава зад решението в случая. Ами, поемете я наистина, нали сте шеф?!

10. „Ако мога с нещо да ви помогна, само ми кажете”

С какво например? Да напишете препоръка, или да кажете няколко добри думи на свой приятел шеф в друга компания? Това, от само себе си се подразбира ако уволнявате заради нуждата от съкращения, така че е излишно да питате. Но бихте могли да бъдете по-конкретни: „Ако възникнат въпроси по оформянето на документите, изплащането на компенсации и други подобни, обадете ми се. Ще се постарая да ви отговоря”. Не се опитвайте да предлагате неща, които не можете да направите. Да, след тези думи вие ще се чувствате по-добре, но служителят - не. Помнете, уволнението на служителя засяга повече него, отколкото вас. И не е нещо, което трябва да ви осигури емоционален комфорт.

А вие, с какво можете да допълните списъка?

По материали от: LinkedIn.com