Грешката да се доверяваме на временни истини

От всички трудности, които срещаме като хора, които вземат решения едно от тях засенчва всички останали. Типично за нас е да искаме да чувстваме, че сме прави, отколкото наистина да бъдем прави. Сигурността е чувството на увереност, която имаме, когато разбираме събитията, фактите, явленията, процесите.

Стресът е отговорът на физическо ниво, който се задейства, когато ние осъзнаваме, че губим контрол, защото не разбираме нещо. Това е напрежението, което ни мотивира да си измисляме неща като мистериозното шумолене в храстите, объркващо предателство от приятел. Така ние насърчаване всички малки и големи проблеми, с които се сблъскваме всеки ден. Само сигурността, под формата на чувство на спокойствието, че знаем нещо и познаваме заобикалящата ни обстановка, може да замени напрежението.

Успокояването заключва съзнанието ни. Заключването на нашите умове обслужва важна цел. В противен случай нашите предци не биха оцелели. Суровата среда, в която са живеели, се е отличавала с предизвикателства, които изискват бърза реакция, в противен случай нерешителния пещерен човек би умрял. Бързата реакция убива риска от тълкувателни грешки.

Скоростта и точният компромис обаче се губят в един свят, пълен с толкова много сложни проблеми. Сложните проблеми изискват проучване, множество перспективи, както и разнообразие от възможни обяснения. Много сложни проблеми могат да бъдат решени само с експерименти, защото не можем да се доближим до окончателни решения.

Помислете колко фалити биха били избегнати, ако не беше високомерието на лидерите, които желаят да преразгледат своите стратегии. Доста често в екстремни ситуации се примиряваме с „временната истина”. Временните истини изискват да мислим за нашите обяснения и хипотези – които винаги подлежат на замяна, въз основа на нова информация или алтернативни начини за структуриране на съществуващата информация.

В сложния свят, в който живеем много често изпадаме в ситуацията да променяме решенията си. Трудно е да се борим с нашата физиология - продукт на стотици хиляди години еволюция, но нашата вродена жажда за сигурност е подкопана в съвременния сложен свят. Ние не сме програмирани да спрем процеса на решения. Изследваме множество интерпретации преди да стигнем до определен извод. Защото ние работим, основавайки се на предположението, че нашето мислене е обективно, всестранно, логическо.

Тед Кетсби за Harvard Business Review