Да работим ли от вкъщи?

Изпълнителният директор на Yahoo Мариса Мейър забрани на служителите си да работят от вкъщи. След години прогнози, че дистанционната работа е бъдещето, защо тази практика не се превърна в норма?

Реакцията спрямо забраната в Yahoo разгневи мнозина сред служителите, се твърди в материал по темата на британската новинарска мрежа Би Би Си. Някои от хората признали в неформални разговори, че „скорост и качество били жертвани, когато работели от вкъщи“. Мярката е наложена от Мейър, която се върна на работа веднага, след като роди и е пословична с 15-часовия си работен ден.

В същото време британският предприемач Ричард Брансън коментира забраната за работа вкъщи от дома си в Некър Айлънд на Карибите. Той го нарече „стъпка назад в епоха, когато да работиш от разстояние е по-лесно и ефективно от всякога“.

Хората в западните общества постоянно са атакувани от новини и коментари, които подчертават, че технологиите улесняват комуникациите с офиса. Мнозина се включват в конференции от чужбина в реално време и във видео показват лицето си, както и къде се намират. Смартфоните, лаптопите и таблетите са неизменна част от съвременния офис.

В производството и продажбите на дребно служителите винаги трябва да са на място, но иначе всички необходими условия са налице за освобождаването на офис служителите от присъствието на работното им място. Защо тогава офис служителите да не могат да се трудят от разстояние?

В САЩ 24% от назначените на трудов договор потвърждават, че работят от вкъщи най-малко няколко часа седмично. Във Великобритания пък 59% от служителите заявяват, че работят и далеч от фирмената сграда през 2011 г. За сравнение, през 2006 г. този процент е бил 13.

В Щатите обаче, където делът на хората е толкова висок, само 2,5% от работната сила или 3,1 милиона души без доброволците и хората със собствена фирма, определят дома си като основно работно място.

Yahoo не е единствената американска фирма, която не одобрява домашната работа. Миналата седмица финансовият директор на Google Патрик Пичети отговори на въпроса колко хора в компанията се трудят за нея у дома с „възможно най-малко“. „Има нещо вълшебно в споделянето на обяда“, казва той. „Има нещо вълшебно в прекарването на време заедно (с други колеги), в умуването над идеи“, допълва американецът. Служителите на Google са снабдени с безплатен wi-fi дори в автобуса, който ги превозва към централата на компанията. (Мариса Мейър от Yahoo е бивш директор в Google.)

Смята се, че съществуват видими причини, които обясняват, защо т.нар. telecommuting или работата от разстояние не успя да проникне в света на бизнеса толкова мащабно, колкото се очакваше

Все още има културна антипатия.

Да не се мяркаш често в офиса може да означава, че намаляват шансовете ти за повишение. По-малко вероятно е да се вдигне заплатата ти. Оценката за работната дейност е по-ниска, според изследване на London Business School и Университета на Калифорния. Авторите наблягат на значението на т. нар. „пасивно лицево време“, в което човекът е в офиса, независимо какво върши.

Специално в Обединеното кралство много хора на възраст между 30 и 40 години посочват работата от вкъщи като допълнение към 40-часовата си работна седмица. Някои от шефовете пък признават, че прекаляват в опитите си за контрол. Параноично изпращат електронна поща на своите служители извън офиса, за да разберат дали са пред компютъра в момента.

Британката Дейм Стефани, която e работила в областта на компютърните технологии още от 60-те години на миналия век, разказва, че през 1962 г. академиците са предвиждали, че бъдещето ще принадлежи на работещия у дома. Проектантите започнали да включват идеята за работата вкъщи в дизайна на апартаментите. Усещането било за начало на съвършено ново обществено устройство. През 80-те години основаната от нея компания на име F International била една от пионерите по отношение на работата от вкъщи. По това време наела 800 души да работят под собствения си покрив, докато някои от програмистите все още не разполагали с мобилен телефон. Но промените в работния строй не се наложили така масово, както било очаквано, разказва 75-годишната жена. Тя е напуснала индустрията през 1993 г.

Десетилетие по-късно работата у дома все още е трудно приета. Предимно заради проблем с имиджа.