Два стила на управление, които доказано водят до провал

Колко е лесно да сe изложиш като ръководител, без дори да се усетиш! Възможно е, без да сте усетили, да сте усвоили някои вредни навици, наблюдавайки други бизнес лидери. Неефективният стил на управление може да провокира поредица от грешки и спад в общата концентрация на усилия в краткосрочна перспектива и липса на организационен ръст и иновации в дългосрочна. Научете се да разпознавате тези два неефиктивна стила на ръководство, които имат много общо помежду си и се старайте да ги избягвате.

Геният с армия от помощници: към този тип ръководители често спадат ефективни и класни специалисти, които са били звезди на работното си място преди да получат солидно повишение. Те изпитват необходимост да вземат самостоятелно всяко решение, вместо да се доверяват на опита и знанията на своите подчинени.

Ето кои са характерните особености на този стил на управление. Геният с армия от помощници:
- не може ефективно да делегира пълномощия;
- създава планини от отлагани решения и така блокира работата;
- ограничава възможностите за развиване на иновации;
- кара умните и талантливи специалисти и професионалисти да се чувстват безполезни и да напускат организацията.

Безучастният ръководител: лидерите от този тип често се отклоняват от преките си задачи със странични занимания и дават на служителите си прекалено много свобода за вземане на решения без нужните указания как да се действа.

Когато нещата вървят добре, екипът има чувството, че безучастният ръководител е „страхотен шеф, който разширява правата и възможностите на служителите си, развива в тях способността да вземат най-добрите решения”. Но когато настъпи криза, безучастният ръководител:

- ще обвинява подчинените си, че не обръщат внимание на ключови аспекти в организацията;
- ще преследва и критикува инакомислещите;
- ще му бъде трудно да открие и реализира решенията, насочени към отстраняване на основните проблеми;
- с поведението си ще накара умните и талантливи професионалисти да се почувстват безполезни и да напуснат организацията.

И в двата случая може и трябва да се намери баланс.

Геният с армия от помощници може да го постигне като:

- започне повече да делегира функции и да проявява по-голяма последователност във възлагането на пълномощия;
- определи най-талантливите и квалифицирани членове на екипа и предоставяне на повече възможности за изпълнение на собствени решения и стратегия;
- спре да се позиционира като най-умният в екипа по пътя на открояването на силните страни на другите.

Безучастният може да вкара в релси управленския си стил като:

- започне да определя ясни цели, както и критерии за постигането и контрола над изпълнението им, за да могат неговите подчинени да се чувстват сигурни, че имат нужните инструменти и разбиране накъде следва да се движат;
- промени стила си на делегиране на пълномощия като осигури възможности за различни гледни точки при решаване на даден проблем в помощ на тези членове на екипа, които все още не са готови да вземат решени ясамостоятелно;
- започне да прилага системен подход за установяване на първопричините на възникващите проблеми като поддържа обратна връзка със служителите. Задължително е да въведе и инструменти за самооценка, за да разбере как подчинените му възприемат неговия стил на управление.

Ерик Дъглас, основател и старши партньор по управленчески консулт в Leading Resources Inc., за Linkedin