Директорът и културата

Културата може да издигне или да съсипе бизнеса. Може да предопредели кой ще работи за организацията, кой остава и кой напуска. И след като веднъж се създаде, почти е невъзможно да се промени.В разрастващите се компании, повече откъдето и да било другаде, културата е тясно свързана с личността на изпълнителния директор.

Директорът определя културата.

И тъй като всеки редовно общува с директора в стартиращите компании, всичко, което той прави е сигнал за това кое е и кое не е добре. Ако той говори едно, а върши друго, хората ще последват действията, не думите му. Директорът трябва да бъде жив пример за културата, която иска да създаде. 

Добрите директори участват във видимата страна на културата.

Влияят върху нея с визуални знаци. Да вземе за пример компания за домашни потреби, която започва своята дейност в много приятно, просторно помещение. Лесно е било за служителите да си помислят, че компанията вече е постигнала успех и да изхарчат парите, с които са мислели да започнат. За разлика от директора на „Еволюшън роботик”, компания от Лос Анжелис, който оборудва офиса си с бюра, направени от врати, взети от напуснати офиси. Помещението казва: „пестеливо и напред”, което е послание към финансовите приоритети и то такива, каквито ще ви ги кажат във всяка лекция по темата.

Великите директори участват в невидимата страна на културата

Голяма част от културата, обаче, е невидима и се крие в процесите, които компанията използва за да си върши работата. Тези аспекти могат да се сформират внимателно:

Вземане на решения. Това са процесите, в които ценностите на компанията оживяват (или умират). Компаниите създават цинична култура, когато прокламират едни ценности, а се придържат към съвсем други в поведението си. Един директор на високотехнологична компания постоянно говорел колко важно е качеството, но разрешил пускането в продажба на дефектни продукти и просто предвидил бюджет за последващото изтегляне. Служителите започнали да си разменят документи, възхваляващи отдадеността на компанията към клиентите с написани на ръка коментари и подчертани лъжи в текста.

Заплащане. Хората правят това, за което компаниите им плащат. Когато разработват система за заплащането новостартиращите фирми, трябва да мислят в дългосрочен план и да преценят, как тази система ще повлияе върху културата на компанията в бъдеще. Например обвързването на бонусите за обслужване на клиенти с броя на обажданията направени за един час, може да застави служителите да прекъсват клиентите, просто за да имат време за още обаждания. И в резултат, културата става ориентирана към времето, не към клиента.

Управление на грешките. Ако грешките се наказват, директорът ще изгради култура, в която хората не са склонни да поемат рискове и в която се толерират подмазвачите, в която е по-добре да играеш на сигурно, отколкото да мислиш различно. Ако грешките се приемат за източник на знание, директорът ще изгради култура, която е жадна за експерименти и иновации.

Стивър Робинс, изпълнителен директор на „Стивър Робинс”, консултантска и коучин фирма. Преподава изграждане на социален капитал в колежа „Бабсън"