Една църква, един вот

Европейците, които посещават САЩ, понякога за забавление си пускат някой от религиозните канали по телевизията в неделя сутрин. Всеки, който е гледал тези служби, в които вярващите изпадат в религиозен екстаз, пасторите анатемосват наляво и надясно, а църковният хор се поклаща в ритъм и се провиква ентусиазирано, вероятно ще разбере основната идея на филма "Борат". И би си помислил, че тези сцени са сатирично преувеличени, също като представата за Казахстан във филма. Но не е така.

Повечето от фундаменталните църкви се обявяват против теорията на Дарвин и против абортите. Искат в училищата да се въведе задължителна молитва; в някои случаи те са и против католиците и против евреите; има дори такива, които изповядват сегрегационни убеждения. А преди няколко десетилетия тези църкви бяха сравнително изолиран феномен и политическото им влияние беше ограничено. Официалното лице на нацията беше правителството, което изключително внимателно разделяше политиката от религията – включително в университетите, изкуствата и литературата, както и в Холивуд.

През 1983 г. италианският писател и политик Фурио Коломбо разглежда фундаменталните движения в книгата си “Бог в Америка: Религия и политика в САЩ”, но много хора я приемат повече като песимистично пророчество, отколкото като отражение на тенденция, която бързо набира сили и става все по-осезаема реалност. Наскоро Коломбо публикува отново книгата си с нов увод, като този път никой не може да я сбърка с празно пророчество.

Според Коломбо религията прави своя дебют в политиката по време на изборите за президент през 1980 г. Кандидатът на демократите Джими Картър е либерален, но в същото време е убеден християнин. Кандидатът на републиканците Роналд Рейгън е консервативен, бивш актьор и очарователен мъж, който е религиозен дотолкова, доколкото ходи на църква в неделя. Фундаменталните движения подкрепят Рейгън и той им се отплаща, като дава предимство на религиозните си убеждения в политиката – например като номинира за Върховния съд съдии, които са против абортите.

Фундаменталистите започват да осигуряват широка подкрепа за републиканците. Повечето фанатични пастори също изповядват войнстващи политически убеждения и дори отиват толкова далеч, че да твърдят, че атомният холокост може би е необходима част от борбата със силите на злото.

Коломбо посочва също и че докато в миналото фундаменталистите са се обявявали против католиците, и то не само в САЩ, сега католиците възприемат все по-крайни убеждения (например любопитното завръщане на антидарвинизма, след като католическата църква, така да се каже, сключи примирие с еволюционната теория). Преди години в Италия църквата не подкрепи бившия министър-председател Романо Проди, вярващ католик, а даде благословията си на един разведен бонвиван от простолюдието. Това ни кара да се замислим, че даже в Италия има нарастваща тенденция църквите да предлагат вота на паството си на този политик, който независимо от религиозните си убеждения е готов да удовлетвори дори най-догматичните им искания.

 Умберто Еко, списание „Мениджър”