Елън, която се мислеше за мишле

Една сутрин Елън, мениджър в отдела за обслужване на киленти дочу, че един от колегите й готви доклада за предстоящата среща. В това нямаше да има кой знае каква драма, ако досега тя не вършеше тази работа, пише Harvard Business Review. Стегна се, изпоти се. Да, нещо се случва, помисли си. И то не е никак хубаво.

Колкото повече мислеше за ставащото, толкова тревогата я заливаше вълна след вълна. Запита се дали последният й доклад не е бил слаб и това ли е причината шефът й да го възложи на друг. Елън си даде сметка, че често се чувства по този начин – крехка и уязвима. Като си помислеше за критиката, която можеше да й отправят, тя си се представяше като мишле, изправено пред хищник. Сигурно можеше и да не се чувства така. Елън трябваше да си върне спокойствието и увереността, но как?

Може да се опита да постигне това по два начина. Първо, като увеличи контактите с колегите си – редовни обеди, срещи извън работно време. Общуването е силен инструмент срещу стреса и безпокойството, защото намалява усещането за изолация и уязвимост. Срещайки се с хора, Елън може да провери каква е реалността, да сподели новини, идеи и източници. Вероятно ще установи, че не е единствената, която се опитва да се справи с безпокойство на работното място.

Когато хората са в неговата власт, имат склонност да си спомнят само лошите неща, да ги генерализират. И да се самообвиняват за всички проблеми. Замествайки тези негативни мисли с по-позитивни, Елън може да промени начина, по който възприема случващото се. Например, ако попита шефа дали очаква от нея да подготви обичайния си доклад за следващата среща, може да научи истината. Всъщност, на нейния колега просто е възложено да отпечата доклада в нов формат.