Защо някои лидери губят посоката

През последните месеци няколко лидери на високо равнище публично се изложиха, т.е. загубиха посоката. Доминик Строс-Кан, бивш ръководител на Международния валутен фонд и водещ френски политик беше изправен пред обвинения в сексуално насилие. Преди това Дейвид Сокол, за когото се говореше, че е наследник на Уорън Бъфет, бе принуден да подаде оставка.

Главният изпълнителен директор на Hewlett-Packard Марк Хърд подаде оставка пзаради фалшифицирани доклади.

Американският сенатор Джон Енсайн подаде оставка след скандал за извънбрачна афера.

Лий Б. Фаркаш, бивш председател на гигантска компания за ипотечни кредити през април бе признат за виновен за ролята си в една от най-големите схеми за банкови измами в американската история.

Тези талантливи лидери бяха изключително успешни в съответните области и в пика на кариерата си. Това прави поведението им особено сложно, повдигайки неизбежния въпрос коя е причината да се отклонят от пътя си:

Защо лидерите на известни компании участват в неетични дейности? Защо подлагат на риск кариерата и неопетнената си репутация заради бързи печалби? Дали си мислят, че няма да ги хванат или, че законът ще си замълчи пред техния статут. Медии, политици и широката общественост често характеризират тези лидери като лоши хора дори ги наричат "Злото" на нашето съвремие.

Опростените представи за добро и лошо само замъгляват преценката ни за мотивите или пък причините поради които добрите лидери губят посоката. А това може да се случи на всеки от нас. Лидерите, които са се отклонили от правия път, не са непременно лоши хора. Те просто губят моралните си устои, често се поддават на изкушенията. Всички ние имаме капацитет да предприемем подобни действия, за които дълбоко да съжаляваме.

Преди някой да поеме водеща роля, той трябва да се запита: "Защо искам да ръководя?" и "Каква е целта на моето ръководство?" Тези въпроси са прости, но намирането на реални отговори може да отнеме десетилетия. Ако отговорите са честни - власт, престиж и пари, лидерите са изложени на риск да се поддадат на външни влияния. Няма нищо лошо да желаеш и власт, и пари, но само когато ако това желание върви заедно с искреното намерение да служиш на нещо по-голямо от самия себе си.

Лидерите, чиято цел е търсенето на власт само заради неограничено богатство или слава, са склонни често да се изявяват като егоцентрични и егоистични натури. Като лидери на институции те дори започват да вярват, че институцията е отъждествявана със самите тях. По пътя към успеха и славата се създава силното желание за преодоляване на нарцистичните рани от детството. Много пъти, това желание е толкова силно, че лидерите нарушават етичните си стандарти, които преди са регулирали поведението им. Често, отстрани това изглежда меко казано странно и още по-често се оказва незаконно. Когато те се съсредоточат върху външното удовлетворение вместо вътрешното такова, губят реална преценка.

Много от лидерите стигат до върха чрез налагане на волята си над другите, дори унищожават хората, които стоят на пътя им. Когато стигнат до върха, те вече са се превърнали в параноици или изпитват комплекс на самозванци, причинен от дълбоката несигурност, че не са достатъчно добри професионалисти и това може да лъсне някой ден. За да докажат, че не са измамници, те се стремят към съвършенство и не са в състояние да признават грешките си. Когато се сблъскат с тях, те убеждават себе си и другите, че тези проблеми не са по тяхна вина, нито са тяхна отговорност. Използването на правомощията им, харизмата и комуникационните умения принуждават хората да приемат тези твърдение, което води дотам, че организациите като цяло губят връзка с реалността.

Лидерите могат да избегнат тези капани, като се посвещават на личностното си развитие и сверяват редовно вътрешния си компас. Този процес изисква мисъл и самоанализ, защото много хора влизат в лидерска роля в отговор на своите егоистични нужди. А поддържането на моралното равновесие изисква дисциплина.

Бил Джордж за Harvard Business Review