Защо са толкова малко жените директори?

Херминия Ибара, Мортен Хансен*

Независимо от бурната еманципация през последното десетилетие, жените все още срещат трудности да достигнат и да се задържат по високите върхове в мениджмънта.

Когато изучавахме практиките по отношение на лидерството в 2000 от най-добре представящите се компании в света, установихме, че само в 29 от тях (1.5 процента) главните изпълнителни директори са жени, което е по-малко от тази стойност в класацията Форчън Глобъл 500 (2.6 процента). Затова не е учудващо, че само една жена, Мег Уитман, бивш главен изпълнителен директор на eBay, присъства в топ 50 на нашите класации.

Въпреки все още минималните стойности, наблюдава се известен прогрес, което е забележително. Преди десет години само три жени са оглавявали големи публични компании в САЩ, а днес в класацията Форчън 500 са 15.

Традиционното обяснение на това защо са толкова малко жените на висши мениджърски позиции е концепцията за стъкления таван, която освен това предполага, че е по-вероятно жените да бъдат назначавани на такива позиции в по-слабо представящи се компании. Това не се потвърди от нашите данни: във времена на повсеместно спадащи цени на акциите, тази тенденция вече не се наблюдава. Нещо повече, най-добре представящите се личности, мъже и жени, са именно тези, които поемат контрола върху проблемни компании. Например Кейт Суон успя да направи невероятен обрат в WH Smith, насочвайки продуктите на компанията към магазините на гари и летища.

Жените на върха, които се справят успешно, често са обекти на още по-критични погледи от пазара и от медиите. Едно изследване, реализирано от проф. Ерика Джеймс (и публикувано в Strategic Management Journal) е установило, че цената на акциите на една компания могат да спаднат след обявяване на нов изпълнителен директор жена, но не и след като този пост предстои да се заеме от мъж. Цените падат още повече, ако тази жена е привлечена от друга компания. Проф. Джеймс е установила също така, че журналистите подчертават пола на назначения изпълнителен директор, когато става въпрос за жена, но го правят по-рядко, когато пишат за мъж. Очевидно е, че публичността може да бъде по-проблематична за жените лидери, отколкото за мъжете.

Херминия Ибара, професор по организационно поведение в Insead във Фонтебло, Франция.

Мортен Хансен, професор по мениджмънт в Университета в Калифорния, Бъркли и в Insead.