Как да ръководиш екип от звезди

Когато през 1981 г. се присъединих към Бостънската консултантска група като консултант, Том Люис беше директор и бързо се превърна в един от моделите ми за подражание, въпреки че беше само пет години по-възрастен от мен, разказва Ханс Пол Бъркнър*.

При един от първите ни проекти заедно работихме за високотехнологичен клиент, за когото трябваше да оценим потенциалното навлизане в нови компании. Том отговаряше за забележително смесен екип: имахме един човек, който бе силен по организационните въпроси, но невероятно слаб с цифрите, друг, който беше като ходещ компютър - великолепен в анализирането, не толкова във всичко останало, и така нататък. По това време предполагах, че е по-добре, а и по-лесно, да се изгради екип от хора със сходни силни страни, които подхождат идеално на съответната задача. Затова не завиждах на Том, че трябва да ръководи толкова различна група, нито пък очаквах положителен резултат за клиента.

Но Том, който е много скромен човек, не прилагаше същата философия. Той просто се зае със задачата да превърне тази разнородна група от личности в отлично действащ екип - методично, постоянно и ненатрапчиво.

Всяка седмица той обсъждаше с всеки от нас как оценяваме представянето си, какво искахме да правим, какво според нас би помогнало проектът да върви добре. И всичко това по начин, който не заплашва. Вместо да каже на човека, който беше слаб с цифрите "Искаш да се занимаваш с икономическо моделиране? Шегуваш ли се?", Том го насочваше към задачи, с които човекът се справя блестящо, давайки му шанс да използва - и нещо по-важно - да покаже способностите си в най-добра светлина. В резултат на това членовете на екипа развиха дълбоко признание към уменията на всеки поотделно и това ни накара да влагаме повече усилия в груповата работа. Клиентът изпълни нашите препоръки и проектът стана основата на едно много дълго партньорство с Бостънската консултантска група.

Том никога не изказа тази философия за изграждане на екипа директно, но аз много пъти го гледах да я прилага и това изигра основна роля за оформяне на сегашните ми възгледи за ръководенето на хора, екипи и тази компания. Когато се изправим пред неразрешим на пръв поглед проблем, екипът от различни таланти, които аз наричам "шипове", ще намери по-добро решение от този, чийто членове имат сходни силни качества. Един човек прави странно предложение, следващият го разбира неправилно, но по някакъв ползотворен начин, и заедно те намират оригинално решение. Процесът може да е бавен и неудобен; "шиповете" често причиняват болка. Но те могат да доведат до зрелищни резултати - стига фирмата или лидерът на проекта да се увери, че членовете на екипа оценяват талантите си взаимно.

Създаването на екипи не означава да се държиш любезно. Том е необикновен; той е дипломат по природа и хората обичат да работят с него. Но въпреки че говори приятно и не заплашва никого, думите му се прицелваха директно във въпроса, който повечето хора биха предпочели да избегнат - в какво са добри и в какво не.

Въпреки че възприех философията на Том, аз я прилагам по различен начин. Том беше мек, а аз съм по-директен. Когато сглобявам екип, аз се уверявам, че има "шипове". А когато хората се оплакват, че различията им ще породят проблеми, аз най-чистосърдечно отказвам да се съглася. На мениджъра, който не е щастлив, казвам: "Няма значение, че човекът е слаб във финансите. Открийте в какво е най-добър и покажете силата му пред екипа." Изтънчеността на Том му вършеше работа на него, но на мен прямотата ми идва естествено. Прилагането на съветите върши най-добра работа, когато го правите по свой начин.

----------------------------- 

* Ханс Пол Бъркнър е президент на Бостънската консултантска група.

© Всички права запазени, Harvard Business Publishing