Какво липсва?

Всичко е наред, казват. Не се притеснявай, съчувстват ти.

В мига, в който стъпи в университета и извън прага на гимназията, ти знаеше, че вече притежаваш цялата свобода, за която толкова копнееше. Спомни си дните, когато чу как възрастните си спомнят приключенията, в които са участвали, многобройните лудории, които следват от бягането от лекции, и за професорите, на които можеш да се опълчваш. В крайна сметка си дете на демокрацията. Заслужаваш това. Ти, особено ти, от всички хора, притежаваш силите да тръгнеш срещу течението, когато то стане неудържимо.

Може би си избра техническа специалност, хуманитарна пътека или научна посока в университета. Но това няма значение. Винаги можеш да се преместиш, нали? После влизаш в университета с високо вдигната глава, за да покажеш, че си успял, но не чак толкова, че да привличаш внимание. Винаги си бил човек, който седи близо до ъгъла и брои минутите до мига, в който ще се извини, за да отиде до тоалетната, а всъщност – до ъгъла, за да дръпне няколко фаса. За миг се чудиш дали да не се върнеш обратно в класната стая, но за какво?

Всичко е наред.

Чуваш тази фраза често от приятелите си. Компанията ви е от не повече от петима души, които споделят една и съща страст – да очертаете територията си; не че някой се опитва да ви я вземе. Просто обичате да седите на мястото си. Някак ви се струва, че трябва да заявите няколко метра пространство за себе си. Никой не ви се противопоставя, някои дори се възхищават на непукизма ви, но повечето – повечето хора въобще не ги е грижа за вас.

Не се притеснявай.

След година, в един от редките моменти на яснота осъзнаваш колко много си пропуснал. Не, не се проваляш в курсовете си... просто си правил онова, което те прави по-щастлив. Имал си избор и си избрал да бъдеш доволен. Всичко е наред, напомнят ти приятелите. Всички се проваляме, нали? Успелите писатели наричат това определящ момент в живота на всекиго. Медиите наричат провала важна стъпка към бъдещия живот. Дявол да го вземе, даже си гледал филми, в които се случва точно онова, което преживяваш в момента. Каквото и да става, предстоят ти по-добри дни и нищо не може да се обърка – не и за един млад човек с толкова много време пред себе си.

Още две години изтичат през мелницата на повторно записаните курсове. Компанията от петима стана компания от четирима; после от трима; после останахте само двама. Накрая се разхождаш все в същия университет с високо вдигната глава, за да покажеш, че още можеш, но не толкова, че да проличи, че се преструваш, защото всъщност чувстваш друго... Гравитацията не е единственото, което те дърпа надолу. Ти, особено ти, от всички хора, имаш достатъчно сили да тръгнеш срещу течението, когато то стане неудържимо. Един ден обаче то наистина стана – и не те предупреди.

Може би си завършил, а може би – не. Не това е важното. Важното е, че докато има кой да ти казва, че всичко е наред, то наистина е наред. Докато ти напомнят, че си добре, значи е така. Затова чакаш течението да спре или поне да смекчи силата си, но това продължава много по-дълго, отколкото си бил предупреден. Чакаш ли, чакаш, докато един ден вече не можеш да се задържиш за живота си и се пускаш.

Скачаш в първия еднопосочен влак към работа, която никога не си предполагал, че ще поемеш. Заплатата е малка, но залогът е висок. В най-ниската точка на така наречения ти професионален живот се прибираш рано от работа, защото „не ти е добре” – кой би могъл да знае това по-добре от теб? Стомахът ти се свива, червата ти горят, главата те цепи и просто не можеш повече.

Взимаш си чантата, затичнаш се по същия път, по който си дошъл на работа, и влизаш в някой магазин. Отчаяно се оглеждаш за лекарство, което може да ти помогне, но всички знаем какво всъщност не е наред. На следния ден се обаждаш, че си болен и решаваш да идеш на лекар. Даваш няколко стотачки за изследвания и лекарства. Накрая стигаш до един лекар – непознат, който няма какво да ти каже, освен: „Всичко е наред. Не се притеснявайте.”

Но не е наред и трябва да се притесняваш.

Какво липсва?

Паола Малонг, Dreamlist.ph