Колкото човек се изкачва по-нагоре, толкова по-важни стават характерът и егото

В дългата си кариера досега съм разбрал, че личностите, не политиките вкарват организациите в тежки проблеми. Говоря за ситуации, при които висшият мениджмънт се проваля и в компанията настъпва хаос.

Ще ви разкажа два случая, които показват какво имам пред вид. Когато работех в държавната банка, съществуваше добре огласен и отдавнашен спор между Маргарет Тачър и Найджъл Лоусън.

Като постоянен секретар на банката, аз дори не знаех причина за спора.

Ситуацията приличаше малко на това да си болен, да знаеш симптомите, но да не си сигурен коя е причината. Струва ми се, че спорът бе за това кой за какво е отговорен.

Тревогите ми не бяха свързани с техния личен конфликт, а с това как ще управляваме икономиката в подобна ситуация.

Нещо подобно се случи и в „Барклис”, някъде по средата на кариерата ми там. Неочаквано напусна изпълнителният директор, а малко след него и председателят на борда.

Спорът изобщо не бе за политиките, или за начина, по който се управлява бизнесът. Дори не бе истински спор.

По скоро ставаше дума за липсата на взаимна подкрепа. Двамата в конфликта не се уважаваха достатъчно и не се поддържаха.

Очевидно, ако сте акционер в компания, в която най-важните хора се държат като куче и котка, едва ли ще запазите акциите си в нея.

Сега въпросът е: Какво да правим, за да не попаднем в подобна ситуация? Трябва да се опитате да поставите интересите на бизнеса над собствения си характер и его.

Много важно става двете страни в конфликта да се опитат да постигнат съгласие за основния модел на бизнеса. Което е напълно постижима задача.

Добре е да се намеси по-възрастен и по-мъдър човек. Принципно той събира спорещите, казва им че ако не работят заедно, както трябва (трудна задача, особено ако единият е министър председател, а другият е председател на Камарата на лордовете) ще се провалят.

Ако вие сте този мъдър човек бъдете категорични и посочете на спорещите, че се държат като деца. Ако и това не помогне, се минава към твърди действия. Не можете да работите в организация, в която има вътрешна война.

Накрая искам да кажа, че трябва да познавате характера на хората в конфликта. Той става особено важен, когато спорещите заемат висок пост и когато бизнесът е голям.

Ако не можете да помирите враждуващите ще трябва да се освободите от единия.

Сър Питър Мидълтън, бивш председател на борда на директорите на „Барклис груп”

Из книгата „14 урока за конфликтите” на „Мениджър” и Harvard