Липсващият елемент

Всички ние сме заобиколени от хора, които притежават социални умения, необходими за създаване на професионални отношения. Те общуват с техните колеги, шефове, клиенти, наставници, техните треньори, последователи, но когато става въпрос за лични отношения със съпрузи, партньори и близки приятели нещата се променят.

В действителност, те не успяват да изградят и поддържат здрави и лични отношения.

Чудно нещо е, че много от тези хора имат всички необходими качества. Идват от добри училища, умни са, възпитани, с множество следдипломни квалификации. Но по пътя нагоре се научават да бъдат егоистични, нарцистични и арогантни. Те носят своите успехи като палто. В избраните от тях професионални области са платили съответната цена, изкачили са се в йерархията и по стълбата на успеха, култивирайки отношения, които са им нужни за подкрепа, за да постигнат каквото и да е - било то власт, ранг, статус, контрол или признание.

Развивайки тези взаимоотношения, те са използвали техните инструменти: фалшива скромност, фалшива интимност, фалшиво доверие, облачна прозрачност, фалшива уязвимост, фалшива харизма, неискрен чар, принудена елегантност и други подобни. Недостатъкът - тяхната тъмна страна - е нарцисизмът им. Те искат винаги да бъдат в светлината на прожекторите, да упражняват властта си, за да имат контрол, за да бъдат център на Вселената.

Един ден се събуждат и се чувстват сами. Изпитват чувство на самота и дефицит и усещат, че тяхната маска става тънка и се разпада. Започват да изпитват тъга, депресия, ненавист към себе си и самосъжаление. Откриват, че наистина не знаят кои са. У дома, с техните партньори, в игра с приятелите си, в живота си (извън работата) те се препъват. Чувстват се дезориентирани и избухват необосновано. Те се чувстват като непознати, емоционално далечни.

Те са създали живот, пъдплътен на фантазиите им и подкрепен от егото им. Това се получава, защото твърде често хората се опитват да разграничат професионалния от личния си живот, да изградят две различни лица, които обаче често се размиват. В резлутат на това „лошият шеф” в офиса се превръща в „лош партньор” вкъщи. В един момент липсващият елемент на техните добри взаимоотношения се оказва човечността и разбирането, че всички сме равни.

Питър Важда за Management Issues