Мултитаскингът уврежда вродената ни ефективност

Умението да жонглираш с многобройни задачи вече се превърна в стандартно изискване на компаниите – работодатели. Учените обаче имат друго име за това уж желано качество: хроничен мултитаскинг.

Ако ви звучи повече като име на тежка зависимост, отколкото като червена точка в CV-то, значи сте прави – многобройни проучвания показват, че човешкият мозък не е създаден да балансира няколко задачи едновременно. Има и по-лошо – изследователите доказаха, че многозадачността има дълготраен зловреден ефект върху мозъчните ни функции.

В проучване от 2009 г. професорът от Станфорд Клифърд Нас предизвика 262 студенти да се състезават в серия експерименти, включващи бързо скачане от задача на задача, филтриране на ненужната информация и активно използване на работната (краткосрочна) памет. Нас и колегите му очаквали, че хората с опит в мултитаскинга ще ударят останалите в земята.

Не станало така. Хроничните многозадачници се оказали отчайващо слаби във всичките три експеримента. Най-страшното е, че само в един от тях реално имало мултитаскинг. Изводът? Дори когато се опитват да се фокусират върху едно единствено задължение, хроничните многозадачници използват мозъка си по-неефективно.

Мултитаскингът е слабост, а не сила. През 2010 г. невролози от френската агенция за медицински проучвания Inserm откриха, че когато хората се концентрират върху две задачи едновременно, мозъкът се „разделя” на две, отреждайки на всяко полукълбо да се заеме с отделна задача.

Това предполага, че сивото ни вещество има лимит от две активности, които може да поеме наведнъж. Прекаляването може да доведе до повече грешки.

За да се избегне това, Нас предлага така нареченото 20-минутно правило. Вместо непрекъснато да скачате от една работа на друга, отделяйте на всяка задача по 20 непрекъснати минути, преди да превключите към следващата.

Ученият предлага и още един полезен съвет. „Не прекалявайте с имейла!” Средностатистическият професионалист прекарва около 23% от деня си в електронната поща, показва проучване. Вдъхновена от тази статистика, Глория Марк от Калифорнийския университет в Ървин и колегата й Щефен Войда нахлули в един офис, забранили на 13 служители да ползват имейл в продължение на пет дни, закачили проследяващи сърдечната активност жици на гърдите им и започнали да следят компютърната активност. Не е изненадващо, че служителите без имейл се оказали най-малко стресирани от целия офис. Те успявали да се концентрират само върху една задача наведнъж за дълги периоди и по-рядко превключвали между прозорците на браузъра, свеждайки така многозадачността до минимум.

Марк и Войда съветват собствениците на бизнес и техните служители да проверяват пощата си само в няколко предварително определени часове на деня, а през останалото време да изключват сигналите за нова поща. Войда допълва: „По-добре задавайте бързите си въпроси лице в лице или по телефона. Така значително ще намалите огромните обеми електронна поща, в които вече сте заровени.”

Inc.com