Най-големият дар, който Стив ни остави

Има много неща от живота на Стив Джобс, които си заслужава да бъдат празнувани, но най-големият подарък, направен ни от Стив, е начинът, по който можем да проектираме нашия собствен живот.

Стив Джобс бе известен като бог на дизайна, който експлоатираше опит, пиксели, и, в общи линии, всичко, до което се докосваше. „Дизайн,“ каза той веднъж, „е странна дума. Някои хора си мислят, че дизайн означава начинът, по който изглежда нещо. Но, разбира се, ако задълбаете по-надълбоко, ще разберете, че всъщност се отнася до това как работи. Трябва да вникнете в същността на продукта.“

 В нашето общество самостоятелното мислене не е високо ценено. Образователният ни модел е проектиран по-скоро за 19-ти, отколкото за 21-ви век. Той подсилва вписването в мнозинството и потиска голяма част от естествената творческа сила, която носим. Така стигаме от рисуването, актьорството и преструването до Power Point. Ако изобщо допуснем някаква креативност, тя е ограничена до изкуствата и спорта. „Истинската работа“ ни е преобразила в стереотипни герои от комикса Дилбърт. Между натиска от нашите учители, родители,и най-накрая, колеги, ние често изоставяме всякакво търсене на личностен смисъл, като се стремим да принадлежим към дадено племе. Не след дълго дори ние самите може и да не вярваме вече, че притежаваме нещо уникално за предлагане. Вместо да разберем за какво сме създадени, твърде много от нас живеят в рамките на ограниченията, които другите определят.

Но да живеем в "кутийка", очертана от някой друг, означава да отричаме своята уникалност. Всеки един от нас заема място в света, незаето от никой друг. Тази уникална перспектива е родена от нашия натрупан опит, гледна точка, и цялостна визия. Когато отхвърляме тези неща, ние отричаме това, което само ние можем да внесем в ситуацията - нашата единственост. И със сигурност това не е начинът да направим света по-добър.

 Припомниха ми рекламния текст, който Стив пусна, когато се завърна в Apple:

"Наздраве за лудите глави. Черните овце. Бунтарите. Пакостниците. Странниците-единаци. За онези, които виждат нещата различно. Те не харесват правилата. И нямат уважение към статуквото. Можете да ги цитирате, да не се съгласявате с тях, да ги хвалите или хулите. Единственото нещо, което не можете да направите, е да ги игнорирате. Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред. Някои могат да ги виждат като луди, но ние виждаме гения им. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят."

 Проблемът с това да си бунтар, черна овца, и пакостник, е че масите няма да те посрещнат с поздрави. Роза Паркс (б.р. най-известната в САЩ афроамериканка, символ на борбата за равни права на чернокожото население в страната) може и да е героиня днес, но по онова време е загубила работата си. Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг младши са имали дълбоки разногласия в рамките на собствените си общества. Години бяха необходими на Стив Джобс, за да изгради повратна стратегия, която показва на какво е способна Apple. Хората забравят годините между 1996-2001, когато по-голямата част от пазара го наричаше повече ненормален, отколкото ненормално добър.

 Но той знаеше, че неговата мисия бе да прилага това, което само той умееше - от неговата прецизна до милиметър методология за дизайн, до компютъризацията с въображение и изграждането на различен тип компания. Той осъзна - и ни показа - че нашата истинска работа не е да се нагаждаме спрямо това, което мислят другите. Вместо това трябва да осъзнаем, че целта на нашия живот е да открием своя собствен уникален път в света.

Това е фундаменталният дар на Стив Джобс. Неговото лудо величие се състоеше в това да открие своето собствено пътуване и да живее живота си по свой начин. Той не се тревожеше, че е странен; той просто искаше да бъде себе си.

Влюбен съм в продуктите на Apple от моя първи Apple II, който на практика закупих със шепа спечелени монети. Израснах, събирайки кайсии на мястото, където в момента се извисяват сградите на Apple. Работих в Apple по време на "тъмните дни", както наричат годините между заминаването на Стив Джобс и неговото много необходимо завръщане. Той беше съревноваващ се, разбира се, но главно със самия себе си. И това също е урок за нас. За мен бе чест да използвам продуктите му и да работя в неговата компания. Но най-голямата чест бе да се стремим към това, което той ни показа със своя живот - че всеки от нас трябва да открие собствената си пътека. Пътека без следи.

 Така че ви призовавам заедно да отдадем почит към величието на Стив не като се опитвате да бъдете Стив, а като се опитате да бъдете най-страхотният себе си.

Нилофер Мърчант за Harvard Business Review