Не бъркайте страстта с компетентността

Най-успешните иноватори са последователно изобразявани като хора, които притежават страст, граничеща с догматизъм. Те работят неуморно, за да се справят с реалността, за да постигнат своята визия, като Стив Джобс, който им служи като светъл пример.

Няма съмнение, че страстта е критичен компонент за иновациите. В края на краищата, иновацията е ужасно упорита работа, с много фалстартове. Розабет Мос Кантер учи, че всичко може да изглежда като провал по средата. Майк Тайсън го казва по друг начин: "Всеки има план, докато не бъде ударен в лицето." Страстта е необходима, за да продължаваш да се бориш, когато ударът е неизбежен.

И без страст е трудно да се направи нещо, това е от значение, когато започваме да правим нещо различно от това, което сме правили преди. Почти невъзможно е да се докаже, че една нова идея ще проработи. Страстта и интуицията са необходимите съставки за успеха.

Но лидерите, които управляват усилията за нововъведения в своите фирми, трябва да бъдат внимателни, за да не сгрешат. Философът Джордж Сантяна определя, фанатика, като човек, който удвоява усилията си, когато е забравил своята цел. Ние всички сме се срещали с новатора, който продължава да удря по масата, настоявайки, че той върви в правилната посока, въпреки че повече доказателства сочат обратното.

Страстта има значение само ако те води до едно нововъведение, което доставя въздействие, независимо дали това въздействие се измерва в приходи, печалби, подобряване на процеса на изпълнение или нещо напълно различно. Това е една от причините, поради която добрите инвеститори на рисков капитал раздават в малки количества капитал на етапи. Те чакат, за да видят дали визията, която изглежда толкова голяма на хартия има прилика с действителността.

Когато оценявам предприемачите и техните идеи, аз гледам „биполярностите“ по версията на Ф. Скот Фицджералд: "способността да държите две противоположни идеи в ума си по едно и също време като се запазва способността те да функционират. "

Предприемачите трябва да бъдат в състояние да твърдят страстно, че тяхната идея ще промени света и след това честно да дадат оценка на рисковете, които стоят в основата на нейния успех или провал.

Скот Антъни за Harvard Business Review