Не отписвайте надеждата

Повечето бизнес лидери се плашат от самата дума "надежда". Може би тя се доближава неудобно до вярата и духовността. Или пък смятат, че ако кажем, че нашата организация се нуждае от надежда, ще звучи пораженски - "Няма ли някой да се зачуди, че признавам нашата ситуация за близка до безнадеждната?".

Досега надеждата беше ключова съставка на издръжливостта при оцелели - от затворнически лагери до природни бедствия. Много изследвания показаха, че хората, у които е измерена по-висока степен на надежда, се справят по-добре с наранявания, болести и физическа болка, представят се по-добре в училище и са по-силни в спорта.

Ние разграничихме елементите на надеждата на работното място - възможност, съдействие, стойност, откритост и връзка. Първите два елемента са от централно значение - хората трябва да виждат, че промяната е възможна и как те лично могат да участват в нея. Останалите са свързани с това как надеждата се култивира в организациите. Оптимистичните работни групи най-често се състоят от хора, чиято стойност за организацията е доказана. Те се радват на откритост от страна на мениджмънта, на неподправено чувство на свързаност с колегите и с мисията на организацията.

Дори и толкова накратко описани, тези елементи показват защо надеждата може да бъде енергична сила към положителна промяна до степен, която само оптимизмът например никога не би могъл да бъде. Неслучайно хората изразяват усещане, че нещата могат да се променят към по-добро, с думите "Той ми дава надежда" или "Тя ми дава надежда".

Ако вие сте мениджър, който се опитва да преведе организацията през някаква промяна, знайте, че надеждата може да бъде могъща сила във ваша полза. И давайте вашата.

Хари Хътсън, бизнес консултант, Барбара Пери, културен антрополог и консултант по мениджмънт. Двамата са автори на книгата "Да накараме надеждата да работи: пет принципа как да активирате най-могъщия ресурс на вашата организация".