Не се отказвайте!

Животът е пълен с обрати и понякога е лесно да се отчаем от многото предизвикателства, които трябва да преодолеем, за да може бизнесът да процъфтява. Би било толкова лесно да се откажете. Но част от вас знае, че провалът може да се обърне в голям успех. Помните ли бедстващата през 1997 г. Apple? Малко преди Стив Джобс да се върне в компанията? Тогава Apple можеше да се оцени с чаша кафе, а сега е скъпа бутилка шампанско.

Бизнесът е пълен с истории за постоянство и осъществяването на целите на герои, които не са се отказали в смутни времена. Тези истории пишат поучителната част от човешката история, пораждат почит сред оцелелите.

Моята тъмна нощ буквално дойде в края на 1987 г., когато бях нападната от сериен изнасилвач (бях номер 24 в дългата поредица от престъпления, както научих по-късно). Случи се, докато вървях сама към къщи. След нападението прекарах часове, обяснявайки подробности пред полицията.

Имаше моменти, в средата на тази нощ, когато си мислех да се откажа. До този момент в живота ми, вече бях изпитала достатъчно насилие, достатъчно тъга, и имах достатъчно битки. В тази нощ си мислех, че съм обречена на този вид съществуване. Мислех си, че трябва да съм заслужила с нещо този кошмар. Че това е наказание от Бога. Изпитвах ужаса, че трябва да съм направила нещо, за да преживея такова страдание. Исках да се откажа от живота си, за да не изживявам този срам. Беше ми трудно, но знаех, че това е само временно. В ума си градях  представи за бъдещи, по-светли мигове. Опитвах се да си представя, че този черен епизод е отминал и събирах сили, за да продължа напред. Постепенно престанах да си задавам въпроса "Защо аз? Защо се случи на мен?". И започнах да мисля за дните пред мен и как по-лесно да се изправя на крака.

Защо разказвам тази история ли?

За да илюстрирам моментите на отчаяние, можех да споделя някоя бизнес история – от тях имам в изобилие. Но между бизнеса и живота понякога няма голяма разлика. Желанието да се откажем никога не идва с попътния вятър. В най-мрачните моменти, когато сякаш няма попътен вятър се чувстваме изгубени, претоварени, изтощени. В тези моменти искаме да се откажем. Това, което аз исках да ви кажа с моята житейска история е: Не се отказвайте! Това се случва, когато видим затворените врати пред себе си, когато сме предадени от приятел или колега. Когато не знаем дали продукта ни ще проработи и дали ще успеем да нахраним семейството си. Чувстваме се в капан и искаме нещата да се обърнат. Тези безмилостни страхове пораждат чувство на безсилие.

Това, което не осъзнаваме е, че обратът е в нас самите. Единственият начин да не оцелеем в подобни моменти е да станем неустойчиви. Никога не можем да сме сигурни какво ще ни поднесе бъдещето. Ако обаче се оставим на негативните емоции няма как мракът да направи път на светлината. Вътрешната сила в такива моменти се превръща в най-силния импулс на промяната.

Нилофер Мерчант за Harvard Business Review