Нещата никога не се оправят сами

Мениджърът трябва да бъде взискателен, но в същото време, и състрадателен. Спомням си една грешка, която допуснах, когато бях изпълнителен директор на „ТиЕсБи” през 90-те години на миналия век. Имах проблем с човек, който бе почетен член на борда на директорите.

От 30 години той работеше за компанията и имаше много успехи. Продължаваше да се справя добре, но на мен ми трябваше някой, който да се представя блестящо.

На съвещанията, той задаваше много въпроси и ме караше да вземам решения, които всъщност бяха негово задължение. Често не знаеше отговорите, които на мен ми трябваха.

На практика познавах работата му по-добре от него. И когато си дадох сметка за това, започнах да се притеснявам.

Реших да му предложа по-лека работа, но той започна да отлага решението дали да я приеме. Казах му: „ Трябва да знаем какво искаш да правиш”. Но той пак не ми отговори конкретно, очевидно не му се разделяше с престижния пост.

Накрая, една вечер го повиках и му заявих твърдо: „Виж, така няма да стане. Ще трябва да действаме. Защо не си кажем открито, че ти сам си избра да напуснеш и че всъщност искаш да правиш нещо по-различно?”

Урокът, който запомних от този случай е, че не трябва да си губим времето с празни приказки.

Ако в сърцето си знаете, че някой човек не е точният, а друг може да бъде по-ефективен и на световно ниво, действате решително. Дължите го на себе си, на екипа си и не на последно място на акционерите.

С моите директни подчинени всеки месец обсъждаме работата на техните хората. Ако те не ми разкажат как се представят, аз директно ги разпитвам.

Така че, когато някой мениджър сподели: „Берт не се справя много добре, но не е нещо страшно”, аз отговарям: „Преди два месеца пак ми каза същото. Колко още му даваш?” Най-често отговорът е: „Работя с него”. А аз предлагам: „Нека решим така, ако до два месеца не се промени се разделяме с него.”

Така помагам на мениджърите да оценяват правилно собствените си хора. Едно от най-важните неща за тях е да се разделят с илюзията, че нещата могат сами ще се оправят. Добрият ръководител винаги действа решително: но го прави с необходимите чувствителност и състрадание.

Питър Елууд, председател на „Империал кемикъл индустрис”

Из книгата «14 урока за служителите» на «Мениджър» и Harvard.