Новата концепция за публично-частното партньорство

Модерният бизнес слага край на противопоставянето „това е държавно, това - частно“. Днес концепцията за публично-частното партньорство се ръководи от желанието за положителна промяна в социалната действителност, не просто за отделяне на определена сума от фирмените пари. Мотивацията за промяна на държавата идва от частния сектор. Публичният само посочва кое работи и след това адаптира нужните политики. Корпорациите и хората обаче полагат началото.

Това обясни по време на дискусия с бизнес ръководители, представители на неправителствени организации и експерти в България американският консултант по мениджмънт и предприемач Сю Леман*. Събитието бе организирано в София от Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ) и Тръст за социална алтернатива. Леман беше негов специален гост, наред с колегата й Тед Драйфус - експерт международно икономическо развитие и финанси**.

Драйфус потвърждава, че в модерното разбиране за корпоративна социална отговорност вече не става дума само за отдаване на някаква сума. А за активности, в които участват служителите и в които и изпълнителният директор на компанията показва ентусиазъм. „Трябва да има дългосрочна стратегия на компаниите, според която публично-частното партньорство има смисъл. Тя трябва да бъде устойчива във времето. Да не се променя със смяната на изпълнителния директор“, обяснява той.

„Струва ни се, че лидерите на неправителствените организации в България трябва да се сдобият с повече уважение. Както училищата и учителите. Това е сферата, в която има нужда от разбиране, че хората работят по тежки проблеми и трябва да бъдат обезщетени. В нея има нужда от осъзнаване, че корпоративният сектор може да помага, поддържа и окуражава хората с талант чрез бизнес план и стратегия. Адресирането към социалните проблеми се случва по същия начин, както  към бизнес проблемите. Пак трябва да имате ясни цели, план за постигането им и талантливи хора, организирани по начин за постигането им“, каза Драйфус.

Той даде следният пример за успешно публично-частно партньорство в Америка: Град Ню Йорк се оказва в криза през 70-те години на 20 век. Тогава мегаполисът открива, че не може адекватно да поддържа парковете си. Градските власти, отговорни за тази грижа, решават да формират коалиция с частни лица и корпорации. Те допринасят финансово за създаването на нова неправителствена служба, която финансира и поддържа известния Сентръл Парк. Паркът става истински публичен актив. Поддържан е от фирми и от доброволци. "Осиновен" е от организацията, която работи за него в сътрудничество с града и продължава по същия начин до днес, повече от 20 години по-късно. Усилията превръщат парка в изцяло различно място - от опасна и неподдържана озеленена площ в прекрасен пример за терен за културни дейности. 

Тед Драйфус отбеляза, че, за да бъде успешно едно публично частно-партньорство, всички страни по него трябва да са се споразумели относно крайната цел, ролята и ангажиментите на всеки партньор, както и да бъде преодолян личния, егоистичен интерес за сметка на обществения такъв. „Прозрачността и отчетността са също ключови за публично-частните партньорства. Само това гарантира доверието и подкрепата от страна на местната общност и на цялото общество,” сподели още той.

Илюстрацията от Сю Леман пък бе за културата на доброволчество на IBM в САЩ, в която служителите на компанията се свързват с местните общности чрез специално създадена база данни, откъдето те могат да разберат за доброволческите акции на местно ниво. Повечето от тях се включват. 

„Механизмът на публично-частните партньорства може да се резюмира с две думи: Допринеси и спечели!”, каза Леман. „Публично-частните партньорства са стратегически съюзи между бизнеса от една страна, и гражданския и правителствения сектор от друга, посредством които могат да бъдат постигнати много по-осезаеми и трайни резултати и да бъдат решени важни социални проблеми”, отбеляза тя. „Опознаването на местните общности и добрата комуникация с тях може да стимулира разработването на нови продукти или услуги, да доведе нови клиенти, да осигури мотивирани и качествени служители.” Това, според нея, е добавената стойност, която всяка компания получава, посвещавайки се истински и дългосрочно на дадена кауза.

Инвестирането в човешкия капитал и тренингите са добра възможност компаниите да развиват работната си сила, стана ясно от дискусията с двамата чуждестранни гости. Това прави бизнес средата по-конкурентна, резултатите - по-високи. Оттук естествено следва привличането на нови инвеститори, което подобрява състоянието на цялата държава.

„Част от нещата, които са длъжни да сторят големите корпорации, е създаването на работна среда, в която студентите да желаят да се впишат и която да ги възпре да емигрират. Струва ми се, че това е отговорност на частния бизнес, която е особено важна в България. Ако тези хора напуснат страната, бизнесът ще изгуби потенциални кадри и потребители. Ето защо той трябва да прави максималното, за да ги задържи. В България той може да подпомогне образоването на младежите. Виждаме такава нужда“, посочи Сю Леман.

................................................................

*Сю Леман има дългогодишна кариера като консултант по мениджмънт и предприемач. Работила е с висши мениджъри и управителни съвети на организации в публичния и частния сектор на САЩ. Ръководила е екипа, който предначерта програмата „AmeriCorps”. Съосновател на Youth Noise и на мрежата EdNews. Член на Консултативните съвети на America Achieves, 100K in 10 и STRIVE National Partnership. Работила е също по изготвянето на програми и системи за оценка на корпоративни и частни фондации, сред които JM Kaplan, фондация „MacArthur”, Rockefeller Brothers, фондация „Рокфелер” и Surdna. Други нейни клиенти са American Express, IBM, Morgan Stanley, музей на изкуствата „Метрополитън”, National Ecological Observatory Network, NYC Board of Education и New York Historical Society.

**Тед Драйфус се занимава с международно икономическо развитие и финанси повече от 30 години. Бил е банкер в Citibank и Chase, където е работил върху развитието на публичния и частния сектор в областта на инфраструктурата, енергетиката, телекомуникациите, транспорта, финансовите институции, недвижимите имоти, минното дело, горското и селското стопанство. Бил е външен мениджър на финансови компании в Латинска Америка. Управлявал е банки и фирми през всички фази на структурния им растеж и различните бизнес цикли. Работил е и в областта на околната среда и изменението на климата. Във фондация „Клинтън”, той е ръководил глобален проект, свързан с обезлесяването. След това поема ръководството на проекти към кабинета на президента на Гвиана, част от стратегията на страната за развитие на нисковъглеродна икономика, разработена от McKinsey и Clinton Climate Initiative и финансирана от правителството на Норвегия.