Нуждаем ли се от лидери?

Както милиони други, и ние бяхме развълнувани и ужасени от неочакваните и безпрецедентни новини, идващи от Египет през последните седмици, пише Джими Гатерман за Harvard Business Review. Бяхме учудени колко усърдно различни сили, по различни причини, се опитват да смажат един лидер. Независимо дали става дума за Хосни Мубарак или някой друг, за журналистите беше трудно да разпознаят протестите и да уловят промените без харизматична фигура като Нелсън Мандела или Джулиан Асандж, която да вдъхновява тълпата. Ако някога страна се нуждаела от идеята на Джим Колинс за лидера от 5. ниво това е Египет сега.

Лидерите от пето ниво потискат желанията и нуждите на егото си, като насочват усилията си към голямата цел да изградят една велика организация. Лидерите от пето ниво са невероятно амбициозни хора, но насочват амбицията си изцяло в името на колектива. Лидерите от пето ниво проявяват фанатичен стремеж да постигат резултати. Те не понасят посредствеността под каквато и да е форма и не проявяват никаква толерантност към изповядващите идеята, че нещата са си достатъчно добри такива, каквито са. При успех лидерите от пето ниво търсят причините за успеха извън себе си. При неуспех те поглеждат в огледалото и поемат отговорността изцяло.

Трудността да отразят обстановката в Египет без ясен образ на лидер не беше само за журналистите. Има достатъчно доказателства, че лидерите могат да предизвикат хаос също толкова лесно, колкото и диктаторите. Организациите в света са толкова разнообразни, колкото лидерите си. И нека не забравяме, че не може да има лидери без последователи.

Разбира се, страните не могат да съществуват без държавен глава. В Египет тази роля сега ще поемат военните и е твърде рано да се каже дали това е за добро или лошо. Но тъй като светът чака да види кой ще поеме властта след десетилетия на авторитарно управление, си струва да се зачудим защо приемаме за даденост, че трябва да има някой на върха. Какво мислите?