Общественият съвет гарантира обективността на конкурса "Мениджър на годината"

Общественият съвет на конкурса „Мениджър на годината“ одобри финалистите, подбрани от консултантска компания „Делойт“, с което гарантира достоверността и обективността на техния избор.

Това стана на специална среща между представители на „Делойт“, сп. "Мениджър" и представителите на съвета: икономистът и автор на „Мениджър“ Георги Ангелов, деканът на Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" проф. Георги Чобанов и миналогодишният победител в конкурса и изпълнителен директор на „М-тел“ Андреас Майерхофер.

На срещата подробно беше обсъдена методологията на конкурса, която оценява участниците в три етапа. Първият от тях се провежда по финансови показатели, които дават от 25 до 30% от оценката. Вторият оценява добрите управленски практики на човешките ресурси, което представлява около 40% от оценката. Останалите проценти се формират от третия етап, който разглежда личностните характеристики на кандидата, където се оценяват лидерските и предприемаческите му възможности и умения. За да бъде възможно най-обективно оценяването в третата фаза, се провеждат три интервюта. Първото е с кандидата. Останалите две са със двама служители на компанията. Записите и документацията от тях се пазят като гарант за достоверността на конкурса, както за настоящото му издание, така и за предишните три. 

„Всяка година методологията на надпреварата е една и съща и не се променя, което гарантира нейната последователност“, заяви Васко Райчев, председател на „Делойт“.

„Целта на обществения съвет, на който благодаря за участието е да направим това събитие заслужаващо доверие и уважавано възможно най-много“, каза Асен Димов, съдружник на консултантската компания.

„За мен не е толкова важно да знам финансовите резултати на мениджърите. По-интересно е да знам как са оценени качествените характеристики, поведението, представянето на хората. Защото най-важното за мениджъра е да се види как реагира, когато е поставен в ситуация като капитан на кораб в буря. Кризата е нещо много естествено. Тя помага да се различи добрият от лошият мениджър. В живота кризата е нещо, което е предизвикателство за тези, които са способни да оцелеят“, сподели проф. Чобанов.

При отговорите на кандидатите най-важни са отговорите, в които проличават стратегическото им мислене и техните лидерски способности, уточниха от "Делойт" „Очакваме от човека, който интервюираме да демонстрира с примери отговорите си. Двете интервюта със служители на компанията са именно, за да се избегне субективната част от оценяването. Освен това предварително имаме ясни критерии относно това какъв е добрият мениджър“, посочи Тодор Тодоров от „Делойт България“.

Има пет критерия , по които всеки отговор на мениджърите се оценява. Всеки въпрос се състои от няколко подвъпроса, като целта им да дадат възможно най-детайлна и подробна информация за отговорите на всеки участник. Въпросите включват и казуси, в които финалистите трябва да отговорят как биха се справили с различни ситуации. Интервютата продължават около 2 часа, обясниха от „Делойт“.

„Искам да кажа, че съм участвал в подобни конкурс и друг път по време на кариерата си и от опита си мога да кажа, че "Мениджър на годината" е много професионално организиран“, заяви Андреас Майерхофер, който стана победител миналата година.

„Това, което се опитваме да направим с този съвет е да кажем на корпоративното общество, че мениджърът на годината е обективно избран. Целта на конкурса е да подкрепя добрите бизнес лидери. Отговорността на представителите на обществения съвет, които застават с имената си зад конкурса, е да гарантира, че решенията на „Делойт“ не се взимат под масата и няма нищо скрито в оценяването. Присъствието на съвета ще даде възможност за подобрения на състезанието в следващите години“, заяви Васил Мирчев, издател на сп. "Мениджър".

Това, което гарантира, че рискът от субективност в третия етап на оценяване е сведен до минимум е фактът, че интервютата с финалистите се провеждат от двама специалисти, които имат достатъчно опит в тази сфера, обясни и Силвия Пенева, управляващ съдружник на "Делойт България".

По-долу може да се запознаете подробно с представителите на "Обществения съвет":

Андреас Майерхофер бе поканен да участва в Обществения съвет през тази година в качеството му на притежател на приза „Мениджър на годината 2010”. В кариерата и в работата си той се води от принципа да не очаква неща, които самият той не би извършил. В конкурса „Мениджър на годината 2010” се включва по настояване на своя екип, а и защото надпреварата повдига мениджърското ниво в страната като цяло. „Подобни инициативи има във всички европейски страни и навсякъде те определят летвата за следващите поколения мениджъри”, казва Андреас Майерхофер.

Причината да се включи в Обществения съвет е заради прозрачността, която Андреас Майерхофер смята, че е едно от най-важните неща за всеки конкурс. Може условията и правилата да са съвършени, но това трябва да се види и да се знае. Всяка следваща стъпка в името на повече прозрачност и видимост ще е само от полза.

Откакто поема „Мобилтел”, Андреас Майерхофер пътува много, постоянно се среща с хора извън офиса и извън София, търси срещите със служителите и разговорите с тях. За бизнеса в България казва, че се прави предимно с лични контакти. Това до голяма степен отговаря и на неговия личен подход: „Определено съм мениджър, който не обича да стои в офиса и да управлява компанията на базата на статистически данни”, казва за себе си. Минусът в случая е, че това отнема много от личното време. Майерхофер е убеден, че в момента най-важно е компаниите да започнат да инвестират отново, особено като се има предвид, че България се стреми към повече преки инвестиции. За цялостната икономика ще е необходимо време, за да се възстанови до стойностите на растеж отпреди кризата, но България има голям потенциал, много високообразовани специалисти и експерти и много добри условия за по-нататъшни инвестиции. Но има и области, в които е необходима промяна. Един от проблемите на българския бизнес е, че все още има индустрии с недотам добри условия за инвестиране. За да станат по-привлекателни, е необходимо да се ускорят много от административните процедури. „В България всичко отнема твърде много време. Трябва да се ускори възможността да се основават компании, които да инвестират. Все още са проблем много бавните процедури за получаване на разрешения – в нашата област понякога трябва да чакаме с месеци, за да получим разрешение дори за строежа на една базова станция.”

Като цяло обаче Андреас е оптимист за развитието на България. Според него след кризата България ще бъде страна, в която си струва да се инвестират огромни суми, точно както през 2005 г., когато Telecom Austria е инвестирала, придобивайки „Мобилтел”. „Нямаше да съм тук, ако не бях оптимист”, казва Андреас.

---------------------------------------------------------------------------------------

Проф. д-р Георги Чобанов посвещава цялата си кариера на науката, която той нарича „моята религия”. През 1972 г. завършва статистика в Софийския университет. Девет години по-късно защитава докторска дисертация в Берлин. След това започва работа в Българската академия на науките. Преди 20 години лично тогавашният ректор на Софийския университет акад. Никола Попов му поверява отговорната задача да възстанови Стопанския факултет. Той трябва да продължи традициите на закритото през 1950 г. звено на университета. Но заедно с това факултетът трябва да бъде елитен, на равнището на най-модерното в преподаването и научните изследвания в областта на стопанските науки. Най-голямото предизвикателство в работата на проф. д-р Георги Чобанов е да наложи убеждението, че интересите на Стопанския факултет стоят над личните интереси на всички работещи в него. Иска да научи студентите си на професионалните умения, които ще им помогнат да мислят и да вземат правилни решения. „Икономическата теория не е сборник от рецепти с готови решения, тя е начин на мислене, който позволява на този, който го владее, да стига до тях. Икономическото мислене се формира като резултат от целия образователен процес. Наред с професионалните умения считам, че завършилите Стопанския факултет трябва да имат и усещането за социална отговорност, основана на представата, че ние, хората, сме една общност, всеки от нас е част от цялото”, казва проф. д-р Георги Чобанов. Приема да е участник в Обществения съвет на конкурса „Мениджър на годината”, защото смята, че надпреварата ще даде своя принос в общите ни усилия за налагането на добри мениджъри. Това от своя страна ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Качествата, които трябва да притежава носителят на наградата, според него са креативност и почтеност. Проф. д-р Георги Чобанов е член на Европейското иконометрично дружество, на Европейската икономическа асоциация, на Специализирания научен съвет по управление на икономиката и социална информация при Висшата атестационна комисия. Участва и в Комисията за признаване на дипломи за висше образование при Министерството на образованието, както и във Висшия статистически съвет на Република България. Член е на настоятелството на фондация "Атанас Буров". От 2004 г. е национален координатор по Шестата рамкова програма на ЕС, която се занимава с научни изследвания и технологично развитие.

 --------------------------------------------------------------------------------------

Георги Ангелов е един от най-изявените икономисти на България от младото поколение. Той е от хората, които най-убедено и твърдо застанаха зад идеята в България да се въведе плосък данък. Това бе една от каузите на Георги, която - заедно с други икономисти единомишленици - успя да наложи. Той е от най-четените и уважавани автори на „Мениджър”, участник във форумите, които нашето списание организира в страната.

Интересът му към финансите е от годините, когато учи в Търговската гимназия в Пловдив. По-късно завършва финанси в УНСС. Избира тази специалност, защото по това време в нея се влиза най-трудно. Още като студент започва работа в Института по пазарна икономика. След това трябва да реши дали да гради академична кариера, или да работи в неправителствения сектор. Избира второто, защото смята, че университетите не са добро място за млади и амбициозни хора и че ще има по-голямо влияние и възможност за израстване в неправителствения сектор. Обществените дебати според него дават много по-голяма възможност за прокарване на нови идеи. В тази връзка никога не е мислил да влиза в политиката, защото според него хората там са ограничавани от партийните повели или от популистки виждания. Най-голямата му битка е за въвеждането на плоския данък у нас. Днес си спомня, че когато той и колегите му я повеждат, никой не вярва, че това е възможно да се случи в България.

Според него мениджърът на годината трябва да бъде упорит и да има въображение, да вижда света наоколо и да може да се адаптира към него по най-добрия начин. Съгласи се да участва в Обществения съвет на конкурса „Мениджър на годината”, защото иска да види как се развиват хората в България, от които зависи макроикономическата обстановка. Смята, че ако има повече хора, които да инвестират време и енергия в неправителствения сектор, тогава ще постигаме много по-добри резултати. „У нас обаче хората все още очакват държавата да прави всичко”, смята икономистът. Генералната цел, която си е поставил, е България да стане икономическо чудо. Казва, че това е много амбициозна цел, но не и невъзможна. „Въпросът е да повярваме, че можем да го направим”, казва Георги Ангелов.