Основателят на "Туитър" се забавлява, докато работи

Биз Стоун е един от основателите на Twitter - микроблогинг услуга, която ограничава качваните текстове до 140 символа. В момента социалният сайт се оценява на 1 млрд. долара, но се очаква и в бъдеще да генерира значителни приходи. Роден в Бостън, Стоун в момента живее със съпругата си в Марин Каунти, Калифорния. Той отговаря на въпросите на "Файненшъл таймс" в 140 символа или по-малко.

- Опишете работата си.

- Актьор, спечелил Оскар за поддържаща роля в екипа ми и съ-основател.

 - Мислили ли сте някога, че ще станете такъв, какъвто сте сега?

- Мислил съм си, че ще имам креативна работа, каквато имам в действителност. Въпреки че като дете си представях, че ще правя филми или ще бъда художник, а не основател на Twitter.

 - Какво харесвате най-много в работата си?

- Хората и бодрия дух – сякаш се возя на влакче в увеселителен парк.

 - А какво най-малко харесвате в работата си?

- Спусканията на влакчето. Понякога ти се иска да повърнеш.

- Кога започва и свършва работният ви ден?

- Винаги съм на линия. Но в офиса съм между 7 и 7 или 8 и 8.

 - Кога изключвате своя iPhone?

- Никога. Включен е дори докато спя, въпреки че не винаги отговарям на обажданията.

 - Каква музика има на вашия iPhone?

- Yo-Yo Ma, Ludovico Einaudi, Frank Sinatra, White Stripes и поп.

 - Какво четете?

- Чакам да прочета The Boy Who Harnessed the Wind (бел.ред. Момчето, което обузда вятъра) от Уилям Камквамба и Браян Меълер.

 - Кое е удоволствието, което си позволявате и заради което се чувствате виновен?

- Гледането на телевизия. Обичам всичко от сериала „Клюкарката” до научна фантастика.

 - Коя е най-лошата работа, която някога сте вършили?

- Когато бях на 14, работех като помощник на голф игрище. Чувствах се като муле, което носи тежките голф стикове за 12 долара на ден. Беше затъпяваща работа.

 - Коя е най-умната бизнес идея, която някога ви е хрумвала?

- Да разпространявам колкото се може повече информация и да бъда отворен. Точно това помогна на Twitter да се разрасне много бързо през последните две години.

- Кое е златното ви правило?

- Както и при личните взаимоотношения, така и в бизнеса, и двете страни трябва да получават, иначе няма да продължат дълго.

 - Кога за последен път си изпуснахте нервите в работата?

- Никога не съм си изпускал нервите на работа. Моята роля е да бъда положителен и ентусиазиран. Но не бих се описал като слънчев лъч.

 - Някога хвалил ли сте служител, без наистина да мислите, че го заслужава?

- Никога не съм хвалил напразно, но когато критикувам, винаги започвам с комплимент. Човек трябва да бъде положителен и насърчителен.

- Някога лъгали ли сте в работата си?

- Не, дори като бях носач. Майка ми веднъж ме определи като „отворена книга” – получаваш това, което виждаш.

- Ако не се занимавахте с бизнес, какво щяхте да правите?

- Нещо, свързано с изкуства, като например кинодеец, сценарист или художник. В свободното си време рисувам предмети от ежедневието, например стол или купа.

- Кой е най-омразният ви бизнес израз?

- Всичките. Те само отвличат вниманието. Аз винаги приемам „в края на деня” буквално, тоест нощем, като лягам да спя.

- Колко важни са парите за вас?

- Много. Въпреки че ако човек се вгледа в някои мои решения, може и да си помисли точно обратното. Често ми се е случвало да предпочета риска и приключението пред парите.

- Коя е най-ценната ви вещ в офиса?

- Нямам такава. Имам голяма купчина глупости, които бутам в една кутия, а после премествам кутията някъде другаде. Като пътувам, гледам да не взимам много багаж.

- Как искате да бъдете запомнен?

- По-скоро като човек на изкуството, отколкото като технолог или предприемач.