Пет начина да се справим с емоционалната болка

Преминавайки през живота, ние понасяме психологически наранявания в резултат на отхвърляне и провали поне толкова често, колкото търпим и физически травми. Но докато имаме лесен достъп до всякакви медикаменти и терапии за тялото, почти не разполагаме с подобни лекове за наранената душа.

Седем са основните причини за психическите травми – отхвърляне, провал, вина, самота, загуба, неразрешени въпроси за живота и пристъпи на ниско самочувствие. Американският психолог Гай Уинч предлага обяснение, отговори и решения на пет основни въпроса за емоционалната болка, цитирани от Си Ен Ен.

1. Защо отхвърлянето боли толкова много?

Когато някой ви отблъсне, в мозъка ви се активират същите зони, които реагират и на физическата болка. В един експеримент доброволците, които погълнали болкоуспокояващо, преди да си припомнят травматичен случай на отхвърляне от своето минало, съобщили, че изпитват по-слаба емоционална болка от участниците, които пили само плацебо.

Отхвърлянето е толкова болезнено, че може да промени дори мисленето ни. Хора, помолени да си припомнят такъв епизод от живота си, показали по-слаби резултати на тестове за интелигентност, за краткосрочна памет и за вземане на решения от останалите.

Смята се, че отхвърлянето е придобит чрез еволюцията механизъм за ранно предупреждение, че ще бъдем изритани от племето си, което в нашето пещерно минало е било равносилно на смъртна присъда. Вероятно затова отхвърлянето ни кара да се чувстваме толкова откъснати от реалността и самотни; то разклаща усещането ни, че принадлежим към някаква общност. Затова, когато го почувстваме, е жизненоважно веднага да се свържем с хората, които са ни близки и ни приемат, и да се оставим на обичта и усещането за топлота, които те ни дават. Така ще компенсираме първичния страх, че ще останем сами. 

2. Ако е толкова полезно да мислим за чувствата си, защо размислите върху трудни въпроси са толкова мъчителни?

Когато мислим за начина, по който сме се чувствали след болезнено преживяване, често достигаме до проблясъци и изводи, които намаляват емоционалния дистрес и ни позволяват да продължим напред. Точно това е и основният принцип на психоанализата като метод за лечение на душевни травми. Когато обаче се човъркаме за нещо неприятно, просто превъртаме отново и отново едни и същи мисли в главата си, едни и същи спомени и тревоги, но не достигаме до по-доброто им разбиране. Само ставаме още по-разстроени и гневни.

Това самоизмъчване може да стане даже вид зависимост, тъй като вниманието към лошите спомени и мисли ги прави още по-болезнени, което на свой ред ни кара да човъркаме раните си още повече. Тези цикли не просто засилват емоционалния дистрес, но с времето хормоните на стреса, които освобождаваме при тревожните размисли, ни поставят на сериозен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Ето защо всеки път, когато ни нападнат черните мисли, трябва съзнателно да се разсейваме с активно, положително действие - спортът, например, кара тялото ни да освобождава хормони на щастието, които ще се противопоставят на буреносните облаци. 

3. Възможно ли е да спасим самочувствието си от ефекта на провала?

Да. Провалите нараняват самочувствието ни, защото променят начина, по който гледаме на света – целите започват да ни изглеждат недостижими, а способностите ни – твърде незначителни, за да се справим с предизвикателствата. За да спасим самочувствието си от тежкия удар на провала, трябва да преодолеем чувството на безпомощност, което го следва по петите.

Ако се тюхкате за „липсата си на способности”, оплаквате „лошия си късмет” или приемате, че „не ви е било писано”, сами се правите ненужно безсилни. Ако настоявате да се вините по някакъв начин за провала си, съсредоточете се върху онези неща, които са били във ваш контрол, като например планирането и изпълнението.

След това обмислете многото начини, по които може да подобрите тези аспекти, информирайте се по-добре, подгответе се по-добре, инвестирайте повече усилия и ресурси и засилете волята си (това става с редовни упражнения). И после опитайте пак!

4. Защо хората, които са наранили нечии чувства, продължават да се чувстват виновни дори след като са се извинили?

Обикновено вината е една полезна емоция, тъй като ни предупреждава, когато действията или бездействието ни са наранили някой друг. Така получаваме чудесната възможност да обмислим ценностите си и да се подобрим в името на всеобщото благо.

Затова вината е чудесен „защитник на връзките”. Когато обаче стане прекалена или се задържи твърде дълго, вината нанася повече щети, отколкото носи ползи. Тя може да увреди способността ни да се съсредоточаваме и да се радваме на живота.

Когато се чувстваме виновни, след като вече сме се извинили, причината обикновено е в това, че извинението не е било достатъчно силно, за да предизвика искрена прошка у другия. Често забравяме най-важната съставка, която прави извинението ефективно – изразяването на ясна емпатия към чувствата на обидения.

Когато обясните, че наистина разбирате как се е чувствал другият и какво е преживял, а после покажете, че ви е ясно как вашите действия (или бездействие) са му се отразили, е много по-вероятно да получите искрена прошка. Скоро след това чувството ви за вина ще се успокои.

5. Защо, дори когато ежедневно си повтаряме позитивни твърдения, имаме ниско самочувствие?

Позитивните твърдения като „заслужавам истинска любов” и „ще преуспея в работата” често не действат на хора с ниско самочувствие. Те даже могат да ги накарат да се чувстват още по-зле.

Когато твърденията не са във връзка с установените ни убеждения, ние ги отхвърляме подсъзнателно. Ако чувстваме, че не сме достойни за обич, повтарянето, че я заслужаваме, ще предизвика негативна реакция в подсъзнанието ни и само ще ни напомни колко самотни се чувстваме.

Вместо това хората с ниско самочувствие трябва да използват самоутвърждаващи изречения. Това са твърдения, които подсилват качествата и уменията, които вярваме, че вече имаме. Например „Ще бъда верен, грижовен и подкрепящ съпруг” или „Аз съм отговорна и мотивирана, и имам отлична трудова етика”.

Направете списък на най-хубавите си качества и напишете кратко есе за това защо едно или друго от тях са важни (и как сте ги проявявали в миналото). Това е великолепен навик, който трябва да се превърне в ежедневие за хората, чието самочувствие не е добро.