Поемете контрол над работата и личния си живот

Невъзможно ли е едновременно да имаш прекрасно семейство, активно да спортуваш, достатъчно да се забавляваш и в същото време да градиш удивителна кариера?  Балансът между работата и личния живот е изплъзващ се идеал, в най-добрия случай, или пълен мит, в най-лошия, казват Борис Гройсбърг и Робин Ейбръхамс от Harvard Business School. Те стигат до този извод след задълбочени интервюта с почти 4 хил. висши мениджъри, проведени в продължение на пет години, както и сред 82 висши мениджъри – участници в курс по лидерство в Harvard Business School.

Резултатите от задълбоченото им проучване, както и ценни съвети и насоки ще ви представим в своеобразен кратък наръчник по овладяване на самоуправлението на работата и личния живот, който ще ви представим в три поредни дни.

Лидерите показват, че са в състояние да поемат пълноценни ангажименти и към работата си, и към семейството си и да подкрепят различни обществени инициативи. Те споделят горчивия опит, че успехът по върховете на бизнеса и в обществото е плод на внимателно комбиниране на работни и домашни задължения, така че да не загубят себе си, обичаните хора и мотивацията си за преследване на успеха. Онези, които се справят най-успешно с тази задача, се съобразяват със семействата си, когато им се налага да взимат важни решения за кариерата си. Освен това стриктно управляват поведението си, като полагат усилия да отдадат полагаемото се както на работата, така и на семейството си, при това в продължение на години, а не на седмици или дни.

Започнете с това какво за вас е успехът

Когато ръководите голям проект, трябва на много ранен етап да решите как ще изглежда успехът за вас. Същият принцип важи и за съзнателния живот – трябва да решите какво означава за вас успехът, като, разбира се, останете с ясното съзнание, че тази дефиниция ще се променя и развива с времето. Определенията, които мениджърите дават на професионалния и личния успех са много различни. За един от тях това означава да си е вкъщи поне четири вечери в седмицата. За друг е важно да разбира какво се случва в живота на членовете на семейството му. За трети ключът е в съхранението на емоционалната енергия както на работа, така и вкъщи.

Жените оценяват много по-високо от мъжете индивидуалните постижения, запазването на страстта към работата, заслуженото уважение и делата, които променят средата и условията, в които живеем, а оценяват в по-малка степен постиженията на екипа и възможността за непрестанно учене и развитг ие. Много по-нисък дял от жените (в сравнение с мъжете) посочват финансовите постижения като аспект от личния или професионалния успех. Жените също много по-често споменават важността на приятелите и общността, освен семейството.

Когато професионалните и семейните задължения се окажат в конфликт например, мъжете  се “хващат” за това, че са главата на семейството, който осигурява покрива и хляба. Няколко от тях, които признават, че не прекарват достатъчно време с най-близките си, смятат, че отсъствието им е приемлива цена за възможностите за добро обучение, които осигуряват на децата си и които самите те не са имали.

Дори мъжете, които се гордеят с постигането на известен баланс между работата и другите жизнени сфери, се самооценяват спрямо традиционния идеал за ролята на мъжа. “Десетте минути, които отделям на децата си вечер, са милион пъти по-важни, отколкото ако прекарвах тези десет минути на работа”, казва един от интервюираните. Трудно е да си представим, че някоя жена ще е доволна да прекарва десет минути на ден с децата си, но един мъж може да смята това за постижение.

Всъщност жените рядко смятат, че работят за семействата си, подобно на мъжете. За мъжете все още задълженията към семейството се състоят в материалното и финансовото му подсигуряване, докато жените се стремят да бъдат и добри модели за подражание за своите деца.

Как да се справите с технологиите

Почти всички топ директори споделят колко е важно да следят имейлите, текстовите съобщения, гласовите пощи и информацията от новинарските сайтове, социалните медии и обикновената тв. Решението кога, къде и как да позволим на работата да ни застига е непрекъснато предизвикателство, особено за мениджърите със семейства. Много от тях предупреждават за рисковете от използването на мобилните технологии, с надежда, че човек може да бъде едновременно на две места. И отбелязват, че вниманието върху важните задачи не бива да се раздвоява. “Когато съм вкъщи, съм наистина вкъщи, казва един интервюиран. Принуждавам се да не си проверявам имейла, да не връщам обаждания и т.н. Искам цялото ми внимание да е за децата ми. Това обаче важи и за обратната ситуация, защото когато съм на работа, наистина искам да хвърля всичките си усилия в работата. Вярвам, че смесването на двете сфери твърде често причинява обърквания и грешки.”

Готовността винаги да си на линия и да се заемеш със задачата може да навреди на представянето. Един мениджър споделя, че “за да постигнеш успех при определени умствени и познавателни процеси, понякога е нужно да спреш за малко с трескавото отговаряне на имейли”. Друг посочва, че 24-часовият режим на готовност може реално да спъне инициативността в организацията. “Ако служителите ви са нерешителни и непрекъснато искат съвети от вас, се чувствате важен и значим. Има обаче съществена разлика между това да бъдеш наистина важен и да не позволяваш на никой друг да поема инициативата.”

Учудващо, но някои висши директори решават да използват мобилните технологии по-рядко, докато работят. Казват си “Не можеш да отгледаш дете по телефона” и посочват, че това не е и най-добрият начин за управление на екип. Често, ако е логистично възможно, разбира се, е по-добре да общувате с човека лице в лице. Как разбирате, че именно това трябва да направите? Един от интервюираните прокарва важната разлика между съобщаване на информация и обмен и анализ на идеи: “Лесно е да говорим по телефона, но е трудно да слушаме внимателно и с разбиране. Забелязвам тенденция общуването да се завръща в реалния свят, лице в лице, особено когато се провеждат най-важните разговори. Когато оценявате и подготвяте сделки за милиони, трябва да сте сигурни, че сте изградили мост към хората.”

Мениджърите трябва да се научат да използват технологиите разумно. Като цяло за тях технологиите са добър слуга, но лош господар. Съветите им в това отношение са доста последователни и се споделят от почти всички. Направете така, че да сте достъпен, но не твърде достъпен за екипа си; честно преценете до каква степен можете да си позволите да жонглирате с няколко задачи едновременно; изградете реални взаимоотношения и доверие, като отделяте време за разговори лице в лице; и контролирайте наплива на съобщения в електронната си поща и по останалите комуникационни канали.

Борис Гройсбърг и Робин Ейбръхамс, Harvard Business School