Поемете контрол над работата и личния си живот 2

Балансът между работата и личния живот е изплъзващ се идеал, в най-добрия случай, или пълен мит, в най-лошия. Това е основният извод в мащабно изследване, което Борис Гройсбърг и Робин Ейбръхамс, Harvard Business School провеждат в продължение на пет години като включват в него близо 5000 мениджъри. Вчера ви представихме първата част от техните заключения и напътствия. Вижте сега продължението.

Изградете стабилен социален кръг

Като цяло почти всички мениджъри признават, че балансирането между семейния и професионалния живот изисква силна мрежа от помощници. При отсъствието на основните членове на семейството, които се грижат за дома, те възприемат като необходимост платената помощ или подкрепата от близък. Сред анкетираните именно жените твърдо настояват на това. Една споделя: “Наемаме хора за ежедневните дейности – пазаруване, готвене, така че да сме по-свободни за най-важните неща.” Дори онези от интервюираните, които нямат деца, казват, че се нуждаят от помощ у дома, когато се наложи да поемат грижата за възрастните си родители или когато самите те имат здравословни проблеми.

Емоционалната подкрепа е не по-малко важна. Подобно на всички нас и топ мениджърите имат нужда да споделят проблемите си на някого и да се разтоварят от напрежението, когато имат сериозни натоварвания и ядове в работата, а приятелите и семейството им са по-сигурни слушатели от колегите. Понякога мениджърите се обръщат и към личните си приятели и близки за странична и по-обективна гледна точка към някой проблем или решение, защото колегите и подчинените им невинаги имат нужната дистанция, за да бъдат обективни.

От значение е и подкрепата в професионална среда. Доверените колеги са ценен коректив. Много лидери споделят, че здравословните проблеми – собствените им или на членове на семейството – може да навредят на кариерите им, ако не са състрадателните шефове и отзивчиви колеги. Неочаквани събития могат да разклатят дори най-внимателно планираната кариера.

Много жени държат професионалното и личното да са разделени от страх да не накърнят имиджа си. Някои никога не споменават семействата си на работното си място, защото не искат да изглеждат непрофесионално. Други не желаят да обсъждат работата си (а някои дори и не споменават, че имат работа) извън професионалния си кръг. И все пак не при всички жени има конфликт между професионалното и личното Аз. За някои дори тенденциите вече са в обратната посока: “Колкото повече стават жените в компанията, толкова по-често и по-спокойно мога да говоря за децата си.”

Близък човек трябва да вярва във вас, но и да ви критикува

Мениджърът трябва да управлява собствения си живот и личност, технологиите, социалните кръгове, пътуванията – натоварването е много голямо. Лидерите със стабилни семейства подчертават непрекъснато необходимостта от споделена визия за успеха от всички вкъщи – не само от самите тях. Повечето мениджъри имат партньори или съпруги и съпрузи и общите цели сплотяват двойката. Връзката дава много възможности и на двамата партньори – да работят без прекъсване (или с по-кратки прекъсвания), да се отправят на авантюристични пътешествия, да споделят родителството, да проявяват политическа и обществена инициативност. Все възможности за сплотяване и екипност, които в други условия не биха имали.

Лидерите подчертават значението на партньорските връзки. Много от тях споделят колко високо ценят емоционалната интелигентност на партньорите си, способността им да се съсредоточават върху задачите, мащабното мислене, вниманието към детайла, накратко онези познавателни или поведенчески умения, които балансират собствените им личностни характеристики. И за много от анкетираните емоционалната подкрепа е най-големият принос на партньорите им към кариерите им. И мъжете, и жените често споменават, че партньорът им вярва в тях или ги поощрява да поемат бизнес рискове или да преследват кариерни възможности, които няма да имат непосредствен положителен резултат, но биха им открили пътя към успеха в дългосрочен план. Освен това партньорите им са коректив и източник на честна критика. Една интервюирана споделя, че съпругът ѝ задава “провокативни въпроси, за да изпита мисленето и реакциите ми, така че да съм подготвена да се изправя срещу критиците и да защитя позициите си”.

Партньорската подкрепа може да приема много форми, но в крайна сметка винаги се свежда до осигуряване на условия, в които мениджърът ще управлява успешно своите ресурси.

Мъжете като цяло получават по-често подкрепа от партньорката или съпругата си. Интервюираните мъже – чиито жени много често са домакини – споделят за желанието и готовността на съпругите им да се грижат за децата, да проявяват разбиране към дългите работни дни и дори да се местят, ако работата на съпруга им го изисква, а понякога това се превръща и в начин на живот. Мъжете често отбелязват, че съпругите им не биха им позволили да пренебрегварт семействата си, здравето си или социалния живот. Например беше споделено с нас: “Жена ми е категорична, че семейството ще вечеря заедно. Затова всяка вечер съм си вкъщи за вечеря, дори ако след това ми се налага да се върна на работа.”

Жените малко по-често споменават готовността на партньорите им да ги освободят от традиционните задължения вкъщи. Ето и типичен коментар: “Той разбира изискванията на позицията ми и не ме притиска, когато работата ми изисква да ѝ отделя повече време, отколкото бих желала.” С други думи, мъжете мениджъри са склонни да хвалят партньорките си за положителния им принос към кариерите им, докато жените хвалят партньорите си, че не им пречат.

Борис Гройсбърг и Робин Ейбръхамс, Harvard Business School