Последният процент, който може да ви провали

Преди няколко седмици направихме парти за 75-я рожден ден на майка ми. Прекарах около 40 часа работа върху презентацията „Това е твоят живот”. Събрах и сканирах десетки стари снимки, видеоклипове, любими анекдоти и песни. Баща ми уреди самостоятелна зала в хубав ресторант, откъдето ни увериха, че има телевизор с плосък екран, на който ще можем да покажем презентацията.

Пристигнах час, преди партито да започне. Естествено, телевизорът беше там, но беше окачен на стената, входовете за кабелите бяха недостъпни и нямаше как да свържа лаптопа си с телевизора. За щастие, бях донесъл резервен проектор и екран. Но ако не бях, цялата ми работа щеше да се осуети от последния детайл.

Всеки от нас има безброй такива примери като този - когато огромно количество усилия, ресурси и добросъвестна работа са отишли напразно заради пренебрегването на последния детайл. Първите 99% от усилието са унищожени поради липсата на последния 1% от него. Виждал съм например много корпоративни прояви, при които се плащат луди пари за банери, които обаче са абсолютно непригодни за мястото, където са били предвидени да бъдат монтирани.

Тези отчайващи недоразумения се получават от липса на взискателност. Ето как можем да избегнем провала от последния процент.

Пазете се от мълчаливото съгласие. Ако някой отговори на въпроса ви с изречение, което няма никакъв смисъл за вас, вместо вежливо да кимнете с глава, попитайте пак.

Подгответе си реакция, когато чуете думите „аз мисля”. Това означава, че отсрещната страна няма доказателства, а просто предполага. От ресторанта също мислеха, че няма да имам проблеми с презентацията.

Попълнете празните места. Когато не разберете нещо, повторете думите на другия и поискайте той да потвърди това, което казва.

Уточнете с екипа си, всички възможни пречки, които могат да изникнат по пътя  и начините за тяхното отстраняване.

Дан Палота за Harvard Business Review