Починете си, мениджъри!

Миналия уикенд, както всеки уикенд, нахвърлих дълъг списък със задачите си върху един стар пощенски плик. За разлика от повечето уикенди обаче, реших да не се приковавам пред компютъра и да работя, а да седна в задния двор с 10-годишната си дъщеричка и двете да четем романи, удобно настанени в сгъваемите къмпингови кресла. Ще ми се да можех да ви кажа, че този следобед бе празник на почивката и релаксацията. Но не стана точно така. Когато отхвърли бремето на плановете, моето Аз на работохолик се почувства доста палаво. Един по-точен разказвач би описал този неделен следобед като бунтовен – плюс малко почивка за разкош.

В този бунтовнически дух аз реших да оставя телефона си на долния етаж, вместо до възглавницата си. Сега, когато не си проверявам имейла в малките часове на нощта, спя много по-добре. Тази победа ме изпълни със смелост и аз се осмелих да оставя телефона си (който децата ми наричат, без съвсем да се шегуват, моето трето чедо) у дома, докато аз и семейството ми пътувахме извън града. Лошата новина обаче беше, че навикът да бъда нащрек 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, не ми позволи да се отпусна. Вчера вечерта, когато настъпи часът за семейната молитва, аз до такава степен не можех да се откъсна от Twitter, че съпругът ми процеди с ледено изражение: „Е, какво, и молитвата ли ще туитнеш?“

И все пак няма да ви убеждавам в предимствата на пълното изключване от работната мрежа. В крайна сметка, доказано е, че технологиите и връзките наистина ни правят по-щастливи. Но днес, когато можем да живеем в Облака, се чудя дали над главите ни не виси друг, по-мрачен облак от нови и нови задачи, който направи мързеливите, дълги летни дни спомен от миналото, а постоянната заетост – почетна значка. Дали не гледаме на изключването като на необходимо зло, досадна задача, която с радост бихме пропуснали, вместо да признаем, че почивката е безкрайно важна за новаторското мислене и, което е по-важно, за смисления живот?

Според последните проучвания на невролозите, след като се съсредоточи силно върху някакъв проект или проблем, мозъкът има нужда напълно да се откъсне от тях и да си почине. Както казва композиторът, музикант и продуцент Брайън Ино, „Трудността при постоянното усещане, че трябва да вършиш нещо, е, че започваш да не цениш миговете, когато на пръв поглед не правиш нищо. А тези мигове са много важни. Точно тогава нещата в главата ни се разплитат. Ако непрекъснато сте „будни“ за работата си, не бива да позволявате това да ви се случва.“ Или, според думите на комика Джон Клийз, „Ако по цял ден търчите насам-натам и отхвърляте задачи от някакви списъци, зяпате часовника си, звъните по телефона и изобщо жонглирате с десет топки наведнъж, никога няма да имате нито една креативна идея.“

Когато не правим нищо (тоест се разхождаме, взимаме горещ душ, будим се бавно), ние отхвърляме нагласата „винаги включен!“ и разбираме че и ние, както и мускулите ни, ставаме по-продуктивни, когато сменяме работата с почивката. Като лидери, ние трябва да поощряваме този здравословен бунт със собствения си пример. Може би си мислим, че сме страшно отговорни, дори впечатляващи, когато изпращаме работни имейли в полунощ, в края на седмицата или по време на отпуск, но онези, които работят за нас, ще приемат, че така определяме нормата на работа. Ако си вземете истинска почивка, без да позволявате на технологиите или списъците със задачи да ви дърпат постоянно към себе си и да изпълват мислите ви, ще дадете на служителите си неформалното разрешение да сторят същото.

Въздържането от постоянната комуникация може да придаде на думите ви повече тежест, когато говорите. В книгата си „Шабат“ писателят Уейн Мюлер си припомня един разговор с китариста и филмов композитор Оскар Кастро-Нивс. В него Нивс казва: „В една драматична сцена е естествено да доведем музиката до кресчендо, а после да спрем – да починем – тишина. Това, което се казва на екрана по време на тишината, се чува по-ясно, по-силно; думите добиват допълнителна мощ, защото са казани в тишината. Когато слушате музика, чуйте каденцата на покоя. Както направи Мартин Лутър Кинг по време на най-прочутата реч в живота си: „Най-сетне свободни. (Пауза.) Най-сетне свободни. (Пауза.) Благодаря ти, всемогъщи Боже, най-сетне сме свободни.“

Речниците обикновено дефинират думата „почивка“ като „липса на движение или спокойствие“. Друго определение е „нещо или място, където да получим подкрепа“ [на английски – Бел. прев.]. Почивката е подкрепящата база на живота и работата. Тя ни вдъхва нови сили за живот и така ние можем да си вършим задачите. Позволява ни да подчиним вътрешния си работохолик и да освободим новаторското си Аз. Дава ни и възможността да спрем и да погледнем с нови очи на света, да се замислим за смисъла на живота.

Това, което мислим и правим днес осмисля онова, което сме свършили вчера. Научете се да пребивавате в покой. Вслушайте се в своята каденца на покоя. Вземете си почивка.

Само след почивката може да има пробив.

Уитни Джонсън за Harvard Business Review