Старите навици умират трудно, новите - бързо

Колко от това, което правите всеки ден е резултат на навик? Последователността на действията ни става автоматични. Някои навици не се появяват, за да постигнем с тях нещо. Някои навици дори са генетични. Някои навици се появяват като отзвук на ужас, наслада или други емоции. Ако нещо при навиците е полезно, то е, че те са ефективни. Ние не разполагаме със силата на мозъка, за да мислим за всичко, което правим - имаме нужда от навици. Така е например с карането на велосипед.

Шофирането също е автоматично. Вие не натяквате на мозъка си да завие наляво и надясно, просто го правите. Проблемът е, че лошото шофиране също става навик.

Някои модели на поведение са маркирани като лоши и добри. Някои се придържат към златния етикет на лошите навици, което по автоматичен начин кара хората да ги осъждат.

Навиците се влияят и от групите хора, измежду които се движим. Това са заучени навици за реакция при определени ситуации. Групите имат навици за обличане, клишета, които използват. Навиците на другите влияят на нашите навици – включително на представата ни за общоприето тегло или пък възрастта, на която ще умрем. Това е така, защото ние, човеците имаме сходен начин на живот. Храним се по един и същи начин, имаме еднакво мислене и ежедневие. Това е поради факта, чи ние постоянно се борим да бъдем приети. Това е начинът, по който модата работи. Ние носим дрехите си по определен начин. Ние носим определени дрехи, защото те по някакъв начин описват живота ни.

Колко време е нужно обаче, за да променим навиците си? Д-р Малц забелязал през 1960 г., че са нужни 3 седмици на пациенти, преживели ампутация  да спрат да се възприемат като фантоми. Той също така установил, че проблемите със събствените ни възприятия могат да бъдат решени в 21-дневна програма с повтаряне на определени елементи. Истината е, че различните навици се нуждаят от различно време, за да бъдат променени.

Един експеримент на Ан Грейбийл от Масачузетския технологичен институт наскоро демонстрира как се случва това. В него тя използвала плъхове, които в лабиринт търсят шоколад. Първият път по време на търсенето, мозъчната активност била налице през целия лабиринт. Когато плъховете научили пътя към шоколада след време, мозъчната дейност им дейност тутакси станала избирателна - висока само в началото и в края на лабиринта.

Същото е и при хората. Докато научат пътя на лабиринта, мислят. След това престават да мислят, без да го осъзнават.

Това обаче е опасно, защото навиците са свързани с целите. Искаме шоколад, затова продължаваме през лабиринта. Дали обаче цял живот ще искаме шоколад. Средата се променя. Това, което ни е нужно също. За да достигнем до него трябва да намерим път. Позволете на мозъка си да създава нови модели. Опитайте да не правите нещата механично, а да намерите нови начини, по които те да се случват. Правете го целенасочено. Така ще си създадете нови навици, с които да замените старите, които вече не вършат работа. Ако не си го наложите обаче, ще загубите новите си навици. 

Макс Маккоен за Management Issues