Стресът е враг лесен за убиване и труден за побеждаване

Трудно можем да предвидим старта на един ден. С нагласата ни към него и дозата позитивизъм, с която естествено подхождаме, можем да се надяваме на успешно начало, на ефективен развой на събитията и на отлични резултати.

Ежедневието ни, обаче често е наситено с кратки или по-дълги динамични сюжети.

Моменти на напрежение, ситуации, които изискват бързи решения, разговори с не дотам мили клиенти и партньори, дори истински конфликти. За добро или за лошо, това е неизбежен елемент от ежедневието ни в социалната среда и в частност, в работната. Всичко това, както и умората ни поставят в състояние на стрес, подлагат на изпитание емоционалните, физическите и интелектуалните ни способности.

Реакциите при подобни обстоятелства не са продиктувани от действителната същност на човека. Често са непредвидими. Те са резултат от серия биохимични процеси, които повлияват по различен начин всички органи и системи в условия на остър и хроничен стрес.

При остър, внезапно настъпил стрес – по време на инцидент, или изненадващо настъпила смъртна опасност, огромни количества адреналин се секретират от надбъбречната жлеза и предизвикват значително ускорен сърдечен ритъм и дори могат да мобилизират скрит физически потенциал, който да помогне за бързите ни реакции. Често това дори може да спаси нашия живот или този на близките ни.

Но в условия на хроничен стрес повишената секреция на адреналин се отразява неблагоприятно на кръвното налягане, постепенно уврежда стената на кръвоносните съдове, което става предпоставка за отлагане на тромби по хода на някои от тях. Провокира инфаркт или инсулт.

Към така наречените хормони на стреса се отнасят и гюкокортикоидите и по- точно кортизолът, който руши нервни връзки в хипкампуса и ограничава способностите на паметта. Хроничният стрес, повлиява негативно и на имунната система - намалява производството на антитела, а от друга страна отключва развитието на редица автоимунни заболявания.  

Поредица от така наречени психо-соматични заболявания, като язва на стомаха и дванадесетопръстника, диабет и др. също са резултат от продължителното въздействие на хроничния стрес.

Разбира се, както във всичко останало, природата ни е надарила с възможности за защита чрез специфични пептиди, като познатия невротрофичен фактор НФМГ, който в голяма степен неутрализира действието на стресовите хормони.

Друг вид защита се оказва генетично предопределената устойчивост на някои хора на неблагоприятните влияния на хроничния стрес.Чрез методите на молекулярната биология, вече са дешифрирани аминокиселините последователности на някои гени отговорни за това.

Пример за различната поносимост на хора поставени при едни и същи условия на хроничен стрес, еднакъв по сила и продължителност, е различното поведение на две сестри принудени да търпят домашно насилие от баща си и станали свидетели на неговото самоубийство. Едната изпаднала в депресия и казано на езика на психолозите подлагала на изтласкване мрачния епизод със смъртта на баща си – не си спомня за самата случка. А другата бързо преодоляла стреса, станала добра ученичка  и талантлива певица, спечелила конкурси и широка популярност сред съучениците си. 

Генетичната предопределеност на способността бързо да се преодолява стреса и напрежението, съвсем не ни лишава от възможността да търсим начини да се разтоварим от него.  

Наскоро говорих с един служител към фирма, доставчик на интернет. Той работи с клиенти и често се случва да се превръща в обект на словесни нападки. Сподели, че много от колегите му, а и самият той имат някакво свое хоби - спортни занимания, планински преходи, мотори или велосипеди. А един от тях просто бил запален филателист. С часове преподреждал колекцията си и разказвал за нея, което му носело много радост и му помагало да забрави трудния и изпълнен с напрежение ден с недоволните клиенти.

Често дори не е необходимо да се посветите на конкретно хоби, достатъчно е да можете да поговорите с приятели или с любимите си хора, да послушате музика, която харесвате, почетете хубава книга или просто да поиграете с децата си. Всяко от тези на пръв поглед  простички занимания може да бъде като лек, стига да ви прави щастливи.

Положителните емоции винаги са били ефикасен прекъсвач на хроничния стрес. Те позволяват постепенно възстановяване и правилно функциониране на сърдечната дейност, на мозъка и останалите органи и системи, поне до момента, когато не са настъпили сериозни органични нарушения в тях.

Да откриете това , което ви радва и да го правите с любов не е просто подарък за душата. То ви съхранява като личности и ви прави по-силни  и по-готови за предизвикателствата на следващия ден.

Помага ви да се спасите от стихията на времето, сякаш сте се прибрали у дома миг преди навън да се е разразила буря! 

Не губете време, сили и себе си! Направете го!

---- 

Д-р Доротея Станчева е гастроентеролог, медицински управител на Медицински център „Пансанус”. Завършила е Медицинска академия в София. Има специалности по вътрешни болести и гастроентерология. Магистър от УНСС по здравен мениджмънт.