Теория за синия кит и големите компании

Каква е връзката между растенията, животните, градовете и икономиката? Истината е, че аналогията между компаниите и живите организми е повече от метафорична. Както има закони, на които се подчиняват метаболизмът, растежът, еволюцията и смъртта на организмите, така има и правила, които управляват ръста, ефективността и упадъка на градовете и организациите.

Бактериите, мишките, слоновете, секвоите и сините китове изглеждат различно, но много от основните им характеристики, като използването на енергия, генетичния материал и продължителността на живот, следват прости правила. Определени закони показват как тези характеристики се променят с размера. Например да вземем масата на един организъм - колкото по-голяма е тя, толкова по-малко енергия консумира животното на единица тегло.

Социалните организми, подобно на биологичните, също ползват енергия и ресурси, зависят от потоци информация и материали, произвеждат продукти и отпадъци. Тяхното развитие също се подчинява на закони на мащаба. Съгласно тези принципи градове като Ню Йорк, Санта Фе, Ню Делхи и древния Рим се различават само по размерите си, както вероятно Microsoft, Caterpillar, Tesco и Pan Am.

За да изучат законите на мащаба, няколко учени събират данни от множество градове в различни държави, като анализират характеристиките им, включително консумация на енергия, икономическа активност, демографски фактори, инфраструктура, иновации, заетост на свръхкреативни хора, ниво на престъпност и заболеваемост.

Изследването установява, че градовете притежават характеристики, които наподобяват икономиите от мащаба в биологията. Удвояването на населението не налага удвояване на някои ресурси. Инфраструктурата наподобява биологичните системи - бензиностанции, електрически мрежи, пътища, и те не са в линейна зависимост от броя на населението.

В случая удвояването на населението води до повече от двойно увеличение на икономическите резултати. Колкото повече е населението в един град, толкова по-високи са нивата на иновации и богатство на глава от населението.

Въпреки че изследването се отнася за градове, социалните и културните прилики между градовете и организациите навеждат на мисълта, че изводите важат и за компании, и за цели браншове. Тези наблюдения и сравнения опровергават схващането, че малките структури са по-иновативни, което обяснява защо много малко организации са успели да достигнат нивото на креативност на гигант като Bell Labs в своя апогей.

 Джефри Уест, президент на научния институт в Санта Фе, Ню Мексико. Текстът е публикуван в сп. "Мениджър"