Три истории за успешното лидерство, разказани от Майкъл Армстронг

"Хората са най-важният ресурс, а лидерството налага да можеш да се сдобиеш с най-доброто от този ресурс." Това е квинтесенцията на умението да се управляват хора според Майкъл Армстронг - автор на световноизвестни книги по темата, отпечатани в многомилионен тираж и преведени на 14 езика. Той бе специален гост на заключителната гала церемония на шестото издание на конкурса "Мениджър на годината", която се състоя на 21 октомври в Софийската национална опера и балет. С вдъхновяваща реч Армстронг привества  финалистите, всички участници в конкурса и гостите на вълнуващото събитие, изпълнили докрай залата на храма на изкуството. И изнесе истински урок по лидерство, който споделяме с вас.

"От поведението на лидерите зависи почти 50% от разликата между успеха и провала. Това открила консултантска фирма „Хей Макмеър“ при свое изследване, обхванало близо 4000 изпълнителни директори.

Какво тогава представлява лидерството, щом е толкова значимо?

За да го дефинирам, ще дам пример с три бизнес истории на успеха.

Това, което лидерите правят, е да задават посоката. Да се уверяват, че ръководените от тях хора дават най-доброто от себе си. Лидерите мотивират. Отвеждат хората там, където искат да ги заведат, за да се изпълнят бизнес целите.

Британският експерт Джона Деъри определя три взаимосвързани нужди на лидерите. Първата е да се свърши работата. Втората е да се въведе в хармония всеки отделен човек с нуждите на групата. Третата – да се изгради емоционална връзка между членовете на групата.

Как го правят успешните лидери? Мисля, че най-добрият начин да го илюстрирам е чрез три примера за успешно лидерство.

Първият е на Хърбърт Калъхър – изпълнителен директор от Southwest Airlines в САЩ - авиокомпания, смятана за най-успешната в света. Келъхър е описван от списание „Форчън“ като най-добрият изпълнителен директор в Америка. Като лидер, той се фокусира върху отношенията, основани на споделени знания, споделени цели и взаимно уважение. Тези три аспекта на лидерството са може би ключът към това, което казвам. Калъхър преобръща организацията на компанията си с главата надолу. Той обръща представата, че на върха са хората в централата на компанията – лидерите, а на дъното - хората, които са там, на полето. На фронтовата линия. Изтъква, че тези отдолу трябва да се качат нагоре, защото те са тези, които карат нещата да се случват, не лидерите.

Вторият пример е Бил Джоунс от компанията за биомедицинско инженерство „Медтроник“. В 12-годишното си лидерство той увеличава стойността на фирмата по пазарна капитализация от 1,1 млрд. долара на 60 млрд. долара. Отдава успеха си на "практика на автентичното лидерство", която гласи, че истинските лидери служат на другите чрез лидерството си. Че те са по-заинтересовани от вдъхновяването на хората, вместо да милеят за личен престиж. Че изграждат трайни връзки с хората. Другите ги следват, защото знаят зад какво застават.

Последният ми пример е шефът на General Electric Джак Уелч. Той казва, че за лидера бизнесът е това да развиваш другите. Да правиш хората, които работят за теб по-умни, по-големи и по-развити. Той казва, че нищо няма да подобри индивидуалните проблеми по-добре от начина, по който подкрепяш екипа си и покачваш степента на доверие към теб. Успехът ти като лидер ще дойде не от това, което работиш, а от отразената слава на екипа ти. Това определение беше разширено наскоро от британската фондация Work въз основа на 260 интервюта, проведени сред бизнес лидери в шест организации с висок профил. То показва, че лидерите са хора, които се отличават с това, че са по-мотивирани да постигат отлични резултати. Те решават какво да се случи на другите и получават резултатите си чрез служителите.

В заключение, не мога да се сетя за нещо по-добро от това да цитирам китайския философ Лао Дзъ, който казал през VI век пр. Хр. „За да водите хората, вървете зад тях… Когато става дума за най-добрите лидери, хората не забелязват присъствието им. Следващите най-добри, хората почитат и награждават. От следващите се страхуват, а по-следващите презират… Когато работата на най-добрия лидер е свършена, хората казват „Ние сами го направихме.”