Тъмната страна на страстта към работата

Всеки бизнес иска служители, които страстно обичат работата си. И има защо: служителите, които са вдъхновени са по-продуктивни и страстта може да осигури енергия, която е като гориво за ангажираността пред препятствията и спънките. Но последните психологически изследвания показват, че не всички нейни форми са полезни. В действителност, някои от тях може да бъдат направо вредни.

Според Робърт Дж. Валеранд има дуалистичен модел на страст, т.е. страстта има два основни подтипаа: хармоничен и вманиачен. Тези с хармонична страст работят, защото тя им носи присъщата радост. Те имат чувство за контрол върху работата си и тя е в хармония с другите дейности в живота им. В същото време, те знаят кога почивката става належаща и кога по-нататъшният ангажимент се превръща в риск за психичното и фидическото им състояние. В резултат на това работата им не влиза в конфликт с другите области от живота им. Когато те са в операта, например или разхождат децата си,не мислят постоянно за работа и не се чувстват виновни, че не аботят.

Обсесивната страст е друга история. Нейните представители също високо ценят работата си. Основната разлика е, че изпитват  неконтролируемо желание да работят. В резултат на това те попадат в капана на конфликт между тяхната страст и другите дейности в живота им. Стремежът им към кариера е толкова силен, че им пречи да вършат работата си. "Аз съм емоционално зависим от тази дейност" и "Моето настроение зависи работата ми" са двете изречения, които много добре описват тези хора.

И двете форми на страст са свързани с много различни резултати. Хармоничната страст е свързана с по-високи нива на физическо здраве, психологическо благосъстояние, самочувствие, положителни емоции, креативност, концентрация, удовлетвореност от работата. Тези ефекти се разпространят в други области на живота. Тъй като хората с хармонично страст могат активно да се освободят от работата те отчитат положителните страни на живота си.

За разлика от тях, тези с обсебващата страст показват по-високи нива на отрицателен ефект, с течение на времето, както и по-неадаптивно поведение. Често стигат до момента, в който не могат да спрат да мислят за работа и се чувстват доста разочаровани, когато са възпрепятствани да работят. Те продължават да работят, дори когато това е рисковано (точно като патологичен комарджия). Причината е, че работата им изпълва житейската им концепцията. За да защитават това свое поведение те показват агресия, особено когато тяхната идентичност е заплашена.

В заключение, страстта има значение. Не само в работата, но и в останалите области на живота.

Скот Бари Кауфман за Harvard Business Review