Урокът на една секретарка

Ако управлявате организация и искате да постигате успехи, добре е да се научите да чувате думите на всеки, независимо на кое ниво се намира. Това е важно не просто, за да добиете представа какво се случва, но и за да разбирате правилно ситуациите и тяхното значение за организацията.

Преди близо десет години отговарях за детските програми в „Ай Ти Ви”. Току-що бях дошла от „Сентрал телевижън”, където бях директор разпространение. Първият ден на новата ми работа бе като в офиса, на Дядо Коледа, в който се получават писмата за подаръците.

Имаше чували, чували, чували с предложения за предавания. Но аз не бях Дядо Коледа.

Помислих си: „Как да се справя с всичко това?”.

Извиках личната ми асистентка Елспет и заедно работихме до късно през нощта за да успеем да прегледаме всичките идеи.

Още от първата страница разбирах дали предложението е добро или не. Неизбежно беше - взимах някои интуитивни решения.

Да. Да. Не. Да. Не.

Прегледахме всички предложения доста бързо и бяхме много, много безмилостни.

Както вече казах, можете веднага да разберете дали нещо ще се получи или не. Ако е добро и искате продуцентската компания да се обвърже с него, вие казвате: „Това е номер едно. Ще поканим екипа и ще разговаряме.”

Номер две рядко се случваше и бе: „Може би, но се нуждая от още информация.” Или: „Искам да видя как е разпределен графикът”.

Номер три бе вторият най-добър отговор – бързо „Не”.

Номер четири също можеше да бъде бързо „Не”, но трябваше да покажем уважение към автора и затова го изпращахме след седмица.

Ако предложението е от известна продуцентска компания или от компания от групата на „Ай Ти Ви”, не можех веднага да кажа „Не”. Хората щяха да си помислят, че изобщо не съм обърнала внимание на идеята, което не беше далеч от истината.

При тези случаи прилагах номер четири – учтив отказ, като писмото се изпращаше след седем дни.

Едно от предложенията бе от независим продуцент и в него ставаше дума за „Св. Тигиуинкъл’с”, което е малка болница в Бъкингамшайр.

Казах: „Елспет, това определено е за номер четири”. А тя ми отговори:

„О, не. Аз харесвам идеята”.

Възразих: „Не ме интересува дали я харесваш или не. Аз не я харесвам, а аз отговарям за детските програми. Номер четири.’

И така седмица по-късно проверявах как върви изпълнението на задачите. Това е нещо, което винаги правя в края на всяка седмица, за да знам какво остава да се свърши и на кого сме изпратили отговор. Така съм в течение на работата и се чувствам добре информирана.

Казах: „Този отговор номер четири за „Св. Тигиуинкъл’с” още не е изпратен.”

А Елспет отговори: „Няма да го изпратя. Не мисля, че трябва да бъде номер четири. Искам да поканим екипа и да разговаряте, защото според мен идеята е много добра.”

Почти й се скарах: „Просто се върни и продължи да правиш кафе и да пишеш писмата.”

Но тя се опълчи: „Не. Ще ги поканя на среща.”

Погледнах я и отстъпих: „Дай ми предложението да го прегледам отново.”

Прочетох го, но пак не бях убедена в качествата му – сладко, с малки таралежчета и т.н., но казах: „Добре, щом настояваш”.

Тя просто се бореше за това, в което бе убедена.

И така срещнахме се с компанията, и в действителност идеята се оказа добра. Помислих си: „ Щом толкова много й харесва, може би е права. Може би трябва да приема предложението.”

Направих го, и успехът бе много добър.

Това е урокът, който ни казва, че трябва да се вслушваме в гласа на хората. Често те са наети за нещо съвсем друго, но се случва да ни дадат ценни съвети.

И тогава си казваме: „Нямам всички отговори. Добре е да премисля.”

В този случай Елспет бе напълно права.

Сега управлявам система, която обединява креативни хора.

Както казах имам над двадесет години опит в телевизията и обичам да си мисля, че знам какво правя през по-голямата част от времето. Но програмирането не е точна наука.

Дала съм на хората си възможност да развихрят въображението си. Могат да дойдат при мен и да кажат: „Това е нещо, което знам, че няма да ти хареса. Всъщност, знам, че ще го намразиш. Но аз мисля, че е много добро и искам да го направя.”

И всеки път тези хора се оказват прави. Никой не ме е разочаровал.

Моята работа е да напътствам и да определям стратегическата посока. Да се опитвам да давам най-доброто от опита, който съм натрупала. Но моят опит е различен от опита на всеки друг.

Достатъчно интелигентна съм, слава богу, за да не бъда догматична. Затова никога не твърдя, че знам всички отговори.

Даун Еърей, бивш изпълнителен директор на „Скай нетуъркс”

Из книгата "14 урока за лидерството" на "Мениджър" и Harvard. Можете да си я купите от нашия електронен магазин или да я поръчате в редакцията на тел. 02/ 083 13 05.