Уроците на Брене Браун за срама и уязвимостта

Един цитат на Теодор Рузвелт помага на ранима жена, преживяла и хубавото, и лошото от внезапно сполетяла я популярност отново да повярва в себе си.

Да, живеем във времена, в които публичността е достигнала апогея си и мнозина предпочитат да се откажат от нея. Защото за тях тя е истински бич – все пак ръка за ръка с популярността вървят завистта и язвителната критика. Отказът да си под прожекторите не е единственото възможно решение. Известните трябва да бъдат готови да понесат кръстосания огън на чуждите мнения като се научат да бъдат независими от тях.

 Нашата героиня е проф. Брене Браун, посветила последните дванайсет години от живота си на проучване на човешката същност и по-точно на уязвимостта и емпатията. Тя никога не е имала намерение да става публична личност, но лекцията й „Силата на уязвимостта”, произнесена на конференцията TED през 2010 г. променя тези планове.

Лекцията е качена в интернет и получава феноменален отклик – към днешна дата е гледана от почти 10 млн. потребители в различни сайтове. Браун става звезда. В тази прословута своя изява изследователката от университета в Хюстън говори за важността на чувството за уязвимост – както в работата, така и в личния живот. Да си уязвим, е най-същественото нещо в живота, казва тогава Браун и с тези думи сякаш предизвиква съдбата, която не закъснява да я подложи на изпитание: наред със славата срещу нея се надига вълна от критики и негативни коментари.

Как се справя тя с всичко това? Браун споделя от първо лице по време на последната конференция 99u, че независимо от съветите на мъжа си и своя психотерапевт да не чете коментарите под видеото със своята лекция, тя продължава да го прави периодично. Признава също така, че й е било приятно да чете похвалите, но реагирала болезнено на всеки критичен коментар. Някои били недоволни от стила на лекцията, други – от нейната външност, трети – от темата на презентацията. За да се отвлича от тежките мисли, които предизвиквали тези коментари в нея, Браун гледала по 8 часа сериала „Абатство Даунтън”. Но въпреки това, продължавала да тъгува. Ситуацията се променила от един цитат на Теодор Рузвелт, на който попаднала случайно:

 „Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или как онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.” Цитатът е от реч на Рузвелт, произнесена в Сорбоната.

Успешните хора не се страхуват да рискуват. Това е единственият начин да достигнеш до нещо важно. Но, ако сте решили да излезете напред и да станете видими, бъдете готови да ви сритат, казва Браун. Ако възнамерявате да останете на арената трябва да определите кои са вашите ценности и да чакате следващите гости: страха, съмнението в себе си, сравненията, тревогата и неопределеността. Тогава, вместо да бягате от критиките, изправете се срещу тях. Изслушайте всичко, което ви казват и после махнете с ръка. Кажете им: „Чувам ви, но ще постъпвам така, както намирам за добре”, съветва Браун.

Сега вижте лекцията й „Вслушвайки се в срама”