Централните банки в Европа са изправени пред „тройна дилема“

Високата инфлация продължава да измъчва европейските домакинства и предприятия, а централните банки в региона все още не са обявили победа в свалянето ѝ до целевите стойности.

Септември обаче беляза промяна в тона в техните послания, тъй като някои централни банки сложиха на пауза кампаниите си за увеличаване на лихвените проценти след почти две години на повишения, докато други изглежда вече са близо до върховите нива на ставките. Това насочи вниманието на пазара към това колко дълго лихвите ще се задържат на сегашните нива, на фона на напрежението върху икономическия растеж, пише Си Ен Би Си.

Решенията от този месец показаха, че „всички централни банки са изправени пред една и съща тройна дилема: как да балансират между забавящите се икономики, все още твърде високата инфлация и забавеното въздействие на безпрецедентните повишения на лихвените проценти“, коментира пред Си Ен Би Си Карстен Бжески от нидерландската банка ING.

„Другата обща тема е, разбира се, че във всички региони лихвените проценти са много близо до пиковите нива, което усложнява описаната по-горе дилема.“

Неотдавнашният скок на цените на петрола създава допълнително главоболие, тъй като има потенциала да подхрани инфлацията, а същевременно забавя икономическия растеж  и прави бъдещите решения за лихвените проценти още по-трудни, добави той.

Пауза в Обединеното кралство

Миналата седмица Английската централна банка реши да запази основния си лихвен процент на ниво 5,25% след 14 поредни повишения.

Решението бе спорно, като петима членове на Комитета по паричната политика гласуваха за оставяне на лихвата без промяна, а четирима в полза на увеличение с още 25 базисни пункта. Решението може да е било повлияно от по-ниска от очакваната инфлация през август, която показа обща инфлация на годишна база от 6,7% - доста над целта на АЦБ от 2%, но под прогнозата от 7%.

Централната банка също отбеляза признаци на разхлабване на пазара на труда, стабилност в растежа на заплатите и по-слаб икономически растеж за втората половина на годината. Икономиката на Обединеното кралство се сви с 0,5% през юли, тъй като броят на просрочените ипотечни плащания скочи до седемгодишен връх.

Макар че управителят на АЦБ Андрю Бейли каза, че комитетът ще „следи внимателно, за да види дали са необходими допълнителни увеличения“, много икономисти изразиха мнение, че това ще бъде пиковия лихвен процент на банката.

Пол Дейлс, главен икономист за Обединеното кралство в Capital Economics, каза, че подобно на Федералния резерв на САЩ, който също задържа лихвените проценти стабилни през септември, „АЦБ иска пазарите да вярват във високите нива за дълго време".

„Банката не иска пазарите да решат, че пикът на лихвите скоро ще бъде последван от намаления на лихвите, което ще разхлаби финансовите условия и ще подкопае нейните опити да потуши инфлацията“, посочи Дейлс в бележка в четвъртък.

Докато Capital Economics прогнозира, че намаленията на лихвените проценти ще бъдат приложени в края на 2024 г. и ще бъдат „по-големи и по-бързи от очакваното“, икономистите на HSBC не виждат понижения в 15-месечен хоризонт.

Регионална картина

Швейцарската национална банка също реши да запази основната си лихва без промяна за първи път от март 2022 г., като каза в изявление, че „значителното затягане на паричната политика през последните тримесечия противодейства на оставащия инфлационен натиск“.

Инфлацията в Швейцария достигна 1,6% през август, в рамките на националния целеви диапазон от 0-2%.

Гуверньорът на централната банка Томас Джордан обаче каза пред Си Ен Би Си, че „войната срещу инфлацията все още не е приключила“, като добави, че Швейцарската централна банка ще продължи да следи инфлационния натиск. Това може да включва допълнително затягане през декември, подчерта Джордан.

Анализаторите описаха последното решение на централната банка като „ястребова пауза“ предвид тази продължаваща предпазливост и без индикации за съкращения на хоризонта въпреки икономическата стагнация на Швейцария през второто тримесечие. Икономиката на страната се очаква да отбележи среден ръст от 1% за годината.

Централната банка предвижда годишната инфлация в Швейцария да бъде средно 2,2% през 2023 г. и 2024 г., а през 2025 г. - 1,9%, ако се приеме, че основният лихвен процент остане на сегашното ниво от 1,75%.

По-рано Европейската централна банка пък повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта, като същевременно намекна, че те може да са достигнали своя връх.

„Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат значително за навременното връщане на инфлацията към целта“, се казва в изявление на ЕЦБ, като се добавя, че лихвите ще да бъдат „настроени на достатъчно рестриктивни нива толкова дълго, колкото е необходимо“.

ЕЦБ очаква само 0,7% растеж в еврозоната тази година и 1% през следващата година, в сравнение почти 2% прогноза за растеж в САЩ през 2023 г.

Скандинавската инфлация

В Северна Европа централните банки на Норвегия и Швеция решиха да приемат ново увеличение на лихвените проценти в четвъртък и заявиха, че може да предстои допълнително затягане.

Но намек за достигнат връх на лихвените проценти беше открит и в тези решения, като Ида Уолден Бахе, управител на Норвежката централна банка, каза, че „вероятно ще има едно допълнително повишение на основния лихвен процент, най-вероятно през декември“.

Общият темп на инфлация в Норвегия беше 4,8% през август, като основната инфлация беше 6,3%.бърз спад на инфлацията може междувременно да доведе до по-нисък процент.

Шведската централна банка отделно заяви, че инфлацията все още е твърде висока и че паричната политика трябва да бъде допълнително затегната, тъй като вдигна основната си лихва до 4%.

През последните месец шведската крона достигна рекордно ниски нива спрямо еврото.  Швеция също претърпя сериозен спад на жилищния пазар и централната банка прогнозира, че националната икономика ще се свие с 0,8% тази година и с 0,1% през следващата. Това накара Capital Economics да прогнозира намаляване на лихвените проценти преди средата на следващата година, „по-рано и по-бързо“, отколкото Шведската централна банка очаква.