Пазарите са жадни за военни облигации на ЕС

Европейският съюз се готви да привлече до 150 млрд. евро от пазарите, за да подпомогне финансирането на военните разходи, съобщава POLITICO. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви във вторник плановете си за набиране на нови средства, от които столиците биха могли да се възползват, за да засилят отбраната си, тъй като Съединените щати се оттеглят от дългогодишните си гаранции за сигурност. 

Планът все още се нуждае от одобрението на столиците на ЕС, но ако бъде осъществен, Комисията ще набира парични средства чрез аукциони за облигации и ще ги предоставя на страните членки за разходи за отбрана. След това те ще връщат средствата на Комисията. 

Улрика Торел, старши портфолио мениджър в Alecta, шведски пенсионен фонд, който управлява активи на стойност 1,3 трилиона крони (118 млрд. евро), заяви, че фондът ще разгледа внимателно всеки нов дълг на ЕС, тъй като в миналото вече е купувал такъв.

Тони Першон, ръководител на отдела за фиксирана доходност на фонда, заяви: „Ако има политическо съгласие за продължаване на работата, ще има функциониращ пазар за финансиране на тези инициативи. Аз съм напълно сигурен в това.“

Най-голямото предимство на ЕС като кредитополучател е неговият кредитен рейтинг: С изключение на Standard & Poor's, всички големи рейтингови компании му дават рейтинг ААА, считайки го за безрисков. От големите икономики на ЕС само Германия може да се сравнява с него.

"Предлагането на облигации с висок рейтинг в световен мащаб намаля след понижаването на кредитните рейтинги“, заяви Елизабет Паланденг, говорител на APG, инвестиционното звено на най-големия нидерландски пенсионен фонд ABP. „Въпреки че в Европа все още има много фискално стабилни емитенти, емитирането на еврооблигации може да бъде полезно допълнение“, добави тя.

Съвместното вземане на заеми от ЕС не е нещо ново, но пандемията отбеляза повратна точка в използването му, тъй като ЕС успя да вземе заем, когато редица държави-членки, особено силно задлъжнелите, не биха могли да го направят сами. До края на миналата година Комисията беше събрала средства на стойност 330 млрд. евро за подпомагане на възстановяването на блока, както и още 100 млрд. евро за краткосрочната програма SURE за загуба на работни места.

В перспектива това би означавало следното: До Ковид пандемията Комисията набираше около 500 млн. евро годишно на пазарите. Но оттогава насам изпълнителният орган на ЕС се върна на пазарите, за да привлече още 50 млрд. евро в подкрепа на Украйна и 4 млрд. евро за финансиране на инвестиции в Западните Балкани.

Преди изявлението на фон дер Лайен Комисията заяви, че планира да вземе заем от пазарите в размер на 160 млрд. евро през 2025 г. Това я прави петият по големина емитент на търгуем дълг, деноминиран в евро, през тази година. Но той все още е по-малък от някои национални съкровищници: Франция и Италия планират да емитират повече от 300 млрд. евро през тази година. 

По-консервативните във фискално отношение страни като Германия и Дания, които не желаят да подкрепят своите по-задлъжнели съседи, винаги са искали заемите на ЕС да бъдат ограничени по обем и обхват. Но ако се осъществи още един голям кръг от съвместни заеми, това би било голяма стъпка към превръщането на ЕС в редовен участник на пазара на облигации, подобен на националните правителства. 

Общ отговор

Предложението на Фон дер Лайен е в съответствие с препоръките на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, който в специалния си доклад за конкурентоспособността насърчи общите европейски предизвикателства да бъдат финансирани с общи ресурси.

„Сигурността и отбраната са европейско „обществено благо“, каза Алвизе Ленкх-Юнус, ръководител на отдела за държавен дълг и дълг на публичния сектор в Scope Ratings, позовавайки се на формулировката в доклада на Драги. Той заяви, че новите съвместни заеми ще осигурят „ясна увереност“ и „сигнален ефект“.

„Мисля, че това ще прилича на ситуацията, когато Европа се сблъска с шока от Ковида“, каза той. „Може да се спори безкрайно какво беше въздействието на NextGenerationEU върху растежа“, добави той, визирайки инструмента за финансово възстановяване „Ковидид“. „Но имаше въздействие върху доверието, тъй като то успокои пазара“, допълни експертът.

Засега обаче ЕС като кредитополучател все още е изправен пред пречки да получи най-добрата цена за своя дълг. Няма място - поне засега - за неговите облигации в индексите на държавния дълг, които се следят от фондове, притежаващи активи за трилиони евро. Включването в такива индекси на практика би принудило тези фондове да насочат част от парите си към дълг с марка ЕС, което би направило заемането му по-евтино.