Порочният цикъл, погубващ регионалните банки в САЩ

През последните седмици нестабилността на пазара накара банковите регулатори да направят неща, които всъщност не искаха, като например да позволят на най-голямата американска банка да стане още по-голяма. Скоро те може да бъдат принудени да предприемат действия, които не желаят, пише Паритош Бансал за Ройтерс.

Вземете за пример Федералната агенция за гарантиране на депозитите (FDIC)- един от основните банкови регулатори в САЩ. В изявление от декември 2021 г. нейният председател Мартин Грюнберг каза, че продажбата на някои проблемни банки на големи кредитори като JPMorgan Chase & Co по време на финансовата криза от 2008 г. вероятно е „повишила риска за дългосрочната финансова стабилност“.

Това накара регулаторите да подхождат предпазливо към нова консолидация. През уикенда през март, когато FDIC пое контрола над Silicon Valley Bank след масово теглене на депозити от изпадналия в затруднения кредитор, някои от най-големите банки в САЩ първоначално са останали с впечатлението, че офертите им няма да бъдат добре дошли, твърдят двама запознати източници.

Според един от източниците на големите банки не им е било позволено да получат достъп до последните данни, докато не е станало твърде късно, за да отправят оферта за SVB.

Месец и половина по-късно обаче, когато First Republic Bank фалира, FDIC трябваше да я продаде на JPMorgan, тъй като това беше най-евтиният вариант за агенцията за гарантиране на депозитите

Говорител на FDIC каза, че агенцията не е изключила така наречените глобални системно важни банки (G-SIBs) от наддаване за Silicon Valley Bank и ги е поканила да участват. Скоростта на срива означаваше, че на агенцията й отне известно време да създаде стая с данни, което забави процеса. „G-SIB избраха да не наддават, което показва липса на интерес към актива“, каза говорителят.

Грюнберг не коментира това изказване.

Нефункциониращият регионален банков сектор е дълбоко проблематичен за страната. Тези банки предоставят кредити на огромни части от икономиката на САЩ и всяко мащабно теглене на депозити ги принуждава да ограничават кредитирането. Три банки в САЩ се сринаха за изключително кратко време, а акциите на някои други бяха засегнати тежко, като индексът KBW Regional Banking Index се понижи с около 30% от 8 март насам.

Несигурната икономическа перспектива на фона на строгата парична политика на централните банки и други рискове, като спад на стойността на търговските недвижими имоти и дебатът за тавана на дълга на САЩ, увеличават натиска. Продължаващият стрес върху тези банки може да тласне икономиката към рецесия.

Въпреки че нещата се успокоиха значително от март насам, инвеститорите отказаха да теглят черта под кризата.

Така че регулаторите, банкерите и други експерти предлагат идеи за допълнителни стъпки, които Вашингтон може да предприеме, за да преодолее кризата. Тези идеи варират от ускоряване на темпото на одобрение на банкови сделки до увеличаване на гаранциите за депозити и контрол на инвеститорите, които залагат на поевтиняване на акциите.

Според експерти обаче тези опции или насърчават неща, които регулаторите не искат, като създаването на по-големи банки или безотговорно поведение, или са стъпки, които са се доказали като неработещи в миналото, като например ограничаване на късите продажби. Някои ще изискват и законодателно одобрение, което е трудно да бъде постигнато в силно разделен Конгрес.

Това оставя регулаторите с инструменти, които лекуват симптомите, но имат нежелани странични ефекти и не осигуряват дългосрочно лечението.

Те предоставиха на банките спасителни линии, които им дават достатъчно пари, за да посрещнат тегленето на депозити. Но проблемът сега е криза на доверието, като някои инвеститори поставят под въпрос способността на част от тези кредитори да правят пари в дългосрочен план.

Така че когато една банка фалира, друга попада във фокуса на пазара, създавайки порочен кръг, които оказва натиск върху регулаторите да се намесят отново.

Министърът на финансите Джанет Йелън каза в събота, че почти всички банки са имали достъп до достатъчна ликвидност, но натискът върху финансовите резултати може да доведе до нови сделки за някои средни банки.