Раздяла с долара? Отдалечаването на Азия от "зелените пари" набира скорост

Азия прогресивно се отдалечава от щатския долар, тъй като смесица от геополитическа несигурност, парични промени и валутно хеджиране подтикват към дедоларизация в целия регион.

Наскоро Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се ангажира да засили използването на местни валути в търговията и инвестициите като част от новоиздадения си Стратегически план за Икономическата общност за периода 2026-2030 г. Планът очертава усилията за намаляване на шоковете, свързани с колебанията на валутните курсове, чрез насърчаване на разплащанията в местна валута и укрепване на регионалната платежна свързаност, пише Си Ен Би Си.

„Хаотичните решения на Тръмп в областта на търговската политика и рязкото обезценяване на долара вероятно насърчават по-бързо преминаване към други валути“, каза Франческо Песоле, валутен стратег в ING.

Въпреки че промяната е по-изразена в Азия, целият свят намалява зависимостта си от долара, като делът на долара в световните валутни резерви намалява от над 70% през 2000 г. до 57,8% през 2024 г. Съвсем наскоро доларът също отбеляза рязък спад тази година, особено през април, заради несигурността около политиката на САЩ. От началото на годината индексът на долара е отслабнал с над 8%.

Въпреки че дедоларизацията не е ново явление, наративът се промени. Инвеститорите и длъжностните лица започват да осъзнават, че доларът може и да е бил използван като лост – ако не и открито оръжие, в търговските преговори. Това води до преоценка на портфейлите в щатски долари, каза Митул Котеча, ръководител на макростратегията за валутния пазар и развиващите се пазари в Азия на Barclays.

„Държавите разглеждат факта, че доларът е бил и може да бъде използван като вид оръжие в търговията, директните санкции и т.н... Това е истинската промяна през последните няколко месеца“, каза той пред Си Ен Би Си.

Дедоларизацията нараства, тъй като азиатските икономики по-специално се стремят да намалят зависимостта си от долара с надеждата да използват собствените си валути като средство за плащане, за да намалят валутните рискове, каза Лин Ли, ръководител на глобалните пазарни проучвания за Азия в MUFG.

Набиране на скорост

Оттеглянето от долара набира скорост в АСЕАН, водено главно от две сили. Първо, хората и компаниите постепенно конвертират спестяванията си в щатски долари обратно в местни валути. Второ, големите инвеститори, които хеджират чуждестранните инвестиции по-активно, според скорошна бележка до клиенти на Bank of America.

„Дедоларизацията в АСЕАН вероятно ще набере скорост, главно чрез конвертиране на валутни депозити, натрупани от 2022 г. насам“, каза Абхай Гупта, стратег на банката по фиксиран доход и валутния пазар за Азия.

Отвъд АСЕАН, страните от БРИКС, които включват Индия и Китай, също активно разработват и предлагат свои собствени платежни системи, за да заобиколят традиционните системи като SWIFT и да намалят зависимостта от долара. Китай също така насърчава двустранните търговски разплащания в юани.

Дедоларизацията е „продължаващ, бавен процес“, каза Котеча от Barclays. „ Можете да го видите в резервите на централните банки, които постепенно намаляват дела на долара. Можете да видите това от дела на долара в търговските транзакции“, коментира той пред Си Ен Би Си. Котеча добави, че азиатски икономики като Сингапур, Южна Корея, Тайван, Хонконг и Китай притежават голям дял от чуждестранни активи, което им дава най-голям потенциал да репатрират чуждестранните си приходи или активи обратно в местните си валути.

Настроенията се споделят и от анализатора на азиатските валути и лихвени проценти на ITC Markets Анди Джи, който отбеляза, че икономиките, които са най-зависими от търговията, ще претърпят по-значителен спад в търсенето на щатски долари, като посочи страните от АСЕАН+3, които включват Китай, Япония, Южна Корея, както и 10-те държави-членки на АСЕАН.

Крал ли е все още доларът?

Отдръпването от долара повдига и въпроса дали това е временна фаза или структурна промяна.

Засега може би е само циклично, каза Седрик Чехаб, главен икономист в BMI. Според него то ще стане структурно само ако САЩ прилагат санкции по-агресивно, което прави централните банки предпазливи да държат твърде много долари. Втори сценарий за структурна промяна би се развил, ако правителствата задължат пенсионните си фондове да инвестират по-голям дял от активите си на вътрешния пазар.

Макар че някои страни намаляват експозицията и зависимостта си от долара, остава предизвикателство да се детронира позицията на зелените пари като резервна валута номер едно, посочват наблюдатели на индустрията.

„Никоя друга валута не притежава същата ликвидност, дълбочина на облигационния и кредитния пазар като долара, така че по-скоро става въпрос за намаляване на привлекателността му за резерви, отколкото за загуба на трона му“, коментира Песоле.

Важно е също така да се прави разлика между слабостта на щатския долар и дедоларизацията, отбеляза Питър Кинсела, глобален ръководител на Forex стратегията в Union Bancaire Privée.

„Виждали сме как щатският долар отслабва и преди в различни цикли и режими, но той винаги е запазвал своя резервен и хегемонен статут“, каза Кинсела, като добави, че използването на долара в търговията и фактурирането остава от първостепенно значение, въпреки намаляването на експозицията към щатски долари. Към април тази година повече от половината от световната търговия все още се фактурира в доларово изражение.

„Въпреки това, по-широкият спад в използването на щатския долар като резервен актив изглежда ще продължи и силно очаквам златото да бъде основният бенефициент от това“, каза стратегът.