Светът на парите: План за действие за ЕЦБ

Европейските централни банкери многократно са призовавали за ускоряване на напредъка към дълго търсеното задълбочаване на обединението на капиталовите пазари в ЕС.

Такава подкрепа за проекта за Съюз на капиталовите пазари (CMU) е силно приветствана. Въпреки това някои по-нататъшни конкретни действия от страна на Европейската централна банка за увеличаване на финансовата интеграция са още по-важни, пише бившият член на Управителния съвет на Европейската централна Лоренцо Бини Смаги за „Файненшъл таймс“. Той предлага три линии на действие.

Първият е ЕЦБ да гарантира, че банковата ликвидност може да циркулира свободно в еврозоната. Това е основно условие за всяка добре функционираща финансова система. Изненадващо, това все още не е така, особено за банките, които работят в различни юрисдикции.

Причината е, че някои национални власти използват вратички в европейското законодателство, за да попречат на банките да използват депозити, събрани в една страна, за финансиране на кредити, направени в други страни. Управителите на националните централни банки, които участват в управителния съвет на ЕЦБ, трябва да бъдат принудени да действат в съответствие с призивите за единен капиталов пазар.

Втората линия на действие е актуализиране на набора от надзорни инструменти на ЕС с оглед облекчаване на ограниченията, които пречат на банките да развиват европейския капиталов пазар. Въпреки че една от целите на CMU е да намали зависимостта от тяхното финансиране и да насърчи повече пазарни източници на финансиране, банките остават основни участници на тези пазари.

Настоящата регулаторна и надзорна рамка създава ненужна тежест. Тя е твърде сложна, силно непредсказуема и ограничава трансграничната консолидация. Помислете само за няколко примера за инициативи, които могат да бъдат предприети от ЕЦБ, заедно с други европейски органи, за подобряването и опростяването му.

Например, наличието на различни изисквания в страните от еврозоната относно размера на капитала, който банките трябва да държат като циклични буфери, няма много смисъл. По същия начин ЕЦБ трябва да преразгледа подхода си към регулациите относно нивото на дълга и капитала, които банките трябва да спазват, за да гарантират надлежното прекратяване на дейността на фалиралия кредитор — минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (MREL). В момента те надвишават изискванията в други части на света, особено в САЩ.

И накрая, но не на последно място, ЕЦБ трябва да подкрепи отлагането на приемането на така наречените реформи Базел III, свързани с банковите търговски дейности, поне до 2027 г. или когато Федералният резерв на САЩ излезе с ясен план и дата за тяхно изпълнение. Това би намалило изкривяванията на конкуренцията отвъд Атлантическия океан и би дало време на регулаторите да обмислят задълбочено надеждността на тези правила и техните нежелани ефекти, включително нарастващото изместване на голяма част от дейностите на капиталовия пазар към нерегулирания сектор.

Третата линия на действие е ЕЦБ да се ангажира по-пряко с финансовата индустрия – не само с банките – за да разбере по-добре опасенията, които бяха изразени срещу създаването на „Европейска SEC (б.р. Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ)“. Основният страх е добавянето на още едно ниво на регулиране и надзор без отчетност и зачитане на конкурентоспособността на европейската система. Ето защо повечето финансови играчи, особено тези от трети държави, предпочитат да запазят настоящата разпокъсана система, която им дава лукса да избират в коя страна от ЕС да се намира седалището им, в зависимост от преобладаващите правила и пруденциални практики.

ЕЦБ може да бъде нещо повече от обикновен защитник на Съюза за спестявания и инвестиции (б.р. новата формулировка за CMU). Тя трябва да води с пример, показвайки как регулаторните дейности могат да бъдат опростени и благоприятни за пазара.