Светът на парите: Уорш очерта бъдещето на Фед в Джаксън Хоул

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш произнесе първата си реч на поста на годишната конференция на централните банки в Джаксън Хоул под натиска на забележително високи и необичайно разнообразни очаквания, пише за „Файненшъл таймс“ икономистът Мохамед Ел-Ериан 

В крайна сметка той постигна голям успех в успокояването на съмненията, като умело се ориентира както в краткосрочни, така и в дългосрочни въпроси. Това е добрата новина. По-лошата новина е, че непосредственият фокус на медиите и пазара беше върху по-малко значимата част от речта му.

Не бива да подценяваме трудната задача, пред която беше изправен Уорш в навечерието на петъчната си реч: да постигне правилния баланс в отговор на критиките относно липсата на разбиране от страна на пазара на неговата така наречена „реакционна функция“ – как Федералният резерв ще реагира на промените в икономиката под негово ръководство. В същото време той трябваше да се придържа към първоначалната цел на симпозиума (включително тазгодишния фокус върху иновациите), като разгледа дългосрочни въпроси, които са от основно значение за икономическите перспективи и ефективността на политиката на Федералния резерв.

Въпреки значителния обем публикации и показания на Уорш пред Конгреса, някои коментатори от Уолстрийт смятаха, че не се знае достатъчно за неговата реакционна функция. Те искаха не само подробности по въпроса, но и настоящия му поглед върху икономиката и малко насоки за бъдещата политика. Не помогна и фактът, че през последните седмици се фокусира повече върху инфлацията.

Критиките към реакционната функция и прогнозните насоки, макар и погрешно насочени, са разбираеми. В края на краищата, в продължение на няколко години пазарът беше доминиран от Федерален резерв, който разчиташе на мантрата за „зависимост от данни“ за политически решения, говореше често и обичаше да издава прогнозни насоки. Резултатът е нещо, за което Уорш и много други съжаляват – цитирайки Уорш: „Пазарен режим, който гледа към Федералния резерв за следващата си сделка“.

Уорш имаше други причини да се придържа към първоначалните намерения на Джаксън Хоул. Преживяваме период на историческа промяна, водена от трансформация под формата на иновации и възход на геополитическите фактори в икономиката.  Две други съображения също подхраниха необходимостта от мислене за дългосрочни проблеми. Първо, подходът, възприет от предшественика на Уорш – Джером Пауъл, който имаше склонност да се фокусира върху краткосрочни проблеми по време на мандата си. Второ, важността на предоставянето на визия „Северната звезда“, която да помогне за обединяването с течение на времето на силно разделения Федерален комитет за отворен пазар.

В отговор на този натиск, Уорш отговори на силния призив за своите виждания относно текущото състояние на икономиката, баланса на рисковете за двойния мандат на Федералния резерв относно заетостта и ценовата стабилност, както и ангажимента си да използва на индекса на разходите за лично потребление (PCE) като предпочитана цел за инфлация на централната банка.

Уорш също така повтори позицията си, че прогнозните насоки са „надживели ролята си“ и че водят до риск от феномена „зала на огледалата“, при който Федералният резерв и пазарът изпращат едни и същи сигнали един към друг. Той се позова на голямата политическа грешка на Федералния резерв за 2021-22 г., при която предишните неправилни прогнозни насоки забавиха необходимата реакция,  позволявайки на инфлацията на потребителските цени да скочи до повече от 9%. Резултатът беше последващ удар върху достъпността и сложните ефекти все още се усещат днес.

След всичко казано, най-важната част от речта му посочи въпросите, които настоящата фаза на иновациите поставя пред икономиката и ефективността на политиките, включително ролята на изкуствения интелект като „нов фактор на производство“. Макар че е привлякъл по-малко медийно внимание, това е най-интересната и важна част от речта му, тъй като въпросът има огромни последици за икономическото функциониране, еволюцията на паричната политика и рисковете за финансовата стабилност. Това е област, в която е необходима спешна работа.

 Ако пазарите могат да погледнат отвъд краткосрочните заглавия и да отделят повече време за текущите стратегически промени, Джаксън Хоул 2026 може да бъде запомнен като моментът, в който Федералният резерв отново започна да води насочения към бъдещето икономически разговор, вместо просто да реагира на последните данни.