1/4 от продажбите у нас се укриват

Една четвърт от реалните продажби у нас се укриват. Това сочи изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в  България (АИКБ), цитирано от БТА. Според работодателите от 11 пилотни бранша в държавната хазна постъпват данъците за три четвърти от реализираните продажби. И при физически лица се оформя тенденция за недеклариране на до 25% от доходите, се посочва още в анализа.

Добрата новина е, че от бизнеса отчитат свиване на сивия сектор в националната икономика с 5,4% през последните две години. Неформалната икономика през 2010 г. е заемала дял от 42,2 на сто, а сега обхватът й е 36,8%.

Ако през 2010 г. строителството, туризмът и здравеопазването са били с най-високи нива на сиви  практики, то сега с най-много нарушения са браншовете  електротехника и електроника, парфюмерия, козметика и  полиграфия. Там според изследването са най-високи показателите  на укриване на печалби, нефактуриране на сделки, контрабанден внос и износ, доплащане на ръка и неиздължаване на пълния размер социални и здравни осигуровки.   

През 2012 г. в сравнение с 2010 г. са намалели случаите на полагане на труд без договор. Докато преди две години те са били 28,4%, сега относителният им дял е спаднал на 22,2 на сто. Вместо без договор сега често се работи с фиктивни клаузи, сочи изследването.

Въвеждането на мярката за свързване на касовите апарати с НАП е дало първите видими резултати за изваждане на оборотите "на светло", смятат от АИКБ. Трайна е и тенденцията  за увеличено събиране на ДДС. Ако преди две години според 17,9% от собствениците на фирми неплащането на ДДС е било много рядко срещано явление, то тази година това мнение споделят 47% от тях.

АИКБ установява позитивна тенденция и в ограничаването на практиката за неплащане на данъци, акцизи и  мита. Явлението е следствие на предприетите сериозни мерки от  страна на държавата за по-силен превантивен контрол върху  дейността на икономическите субекти и впоследствие - върху  отчитането на годишната им дейност, твърдят анализаторите. Успоредно с това за последните две години три пъти е намалял (от  31,2 на сто на 14,8 процента) делът на работодателите,  оценяващи предпочитанието към кешови разплащания като често  срещано явление в българския икономически живот.