3 мита за менторството

Когато хората говорят за менторство обикновено си представят възрастен мениджър, който съветва някое младо юпи, как да се развива и напредва в кариерата. Но менторството се е променило много през последните няколко десетилетия, пише Harvard Business Review. Традиционната връзка ментор-наставляван не е отживелица, но вече не е стандарт. Сега има много повече начини, с помощта на които да получите информацията и насоките, от които имате нужда.

Въпреки че концепцията за менторството се е променила, нуждата от кариерно консултиране не е. „Когато за първи път започнах да изучавам менторството, светът беше много по-стабилен. Сега той е хаотичен“, казва Кати Крам професор по мениджмънт в Бостънския университет. Така много от задължителните стъпки в менторството са се превърнали в митове. Ето някои от тях:

Мит №1: Трябва да си намерите перфектен ментор. В наши дни е рядкост хората да са обградени само от един наставник. В действителност, винаги има няколко специалисти от различни области. Тази мрежа от съветници може да бъде толкова голяма, колкото ви е необходима. Вече никой в бизнеса или мениджмънта не разбира от всичко. Затова са експертите.

Мит №2: Менторството са формални дългосрочни бизнес взаимоотношения. Защо това е мит? Защото светът се развива толкова бързо и хората сменят работата си толкова често, че дългосрочното консултиране може да бъде нереалистично ненужно. В днешния свят менторството е малко като Twitter или като краткосрочна психотерапия.

Мит №3: Менторството е за млади хора. Смята се, че менторството е за хора, които сега започват професионалното си развитие. Все по-често срещано явление е обратното наставничество, когато младите са в много по-голяма помощ на по-възрастните.