От форума на "Мениджър": Бизнес и държава размениха ролите си в Зеления преход

Трябва да променим поведението, мнението и нагласите си към зеления преход. Реалните инвестиции трябва да се насочат към такива инициативи, които са бизнес устойчиви и да създадат среда за тази устойчивост. Това заяви министърът на околната среда и водите Юлиан Попов по време на откриващия панел "Горещите аспекти на зелената политика" на 14-ия Зелен форум, организиран от списание "Мениджър", който се провежда днес в Интер Експо център. 

Това, което ние наричаме зелена сделка, е комплекс от политики, които обхващат всичко - храни, дигитализация, води, енергетика, транспорт и др., а от друга страна това всъщност е ребрандиране на нещо, което съществува от години, каза министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. 

"Аз лично съм критик на Плана за възстановяване и устойчивост. Това беше безобразие, че въобще съществува, но след като той беше приет и тези пари се раздават, трябва да ги употребим добре, но да видим има ли сфери, в които да тласнем тези реални средства. Реалните инвестиции трябва да се насочат към такива инициативи, които са бизнес устойчиви и да създадат среда за тази устойчивост. "Марица-Изток" е един невероятен актив, който обаче може да бъде експлоатиран с честни бизнес действия. Там могат да се привлекат активи за десетки милиарда лева", посочи екоминистърът.

Юлиан Попов, министър на околната среда и водите. Снимка: Николай Дойчинов 

Има достатъчно пари зеленият преход да се случи, но посланието, което хората чуват е объркващо, коментира  д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция за икономическо регионално развитие - Стара Загора. 

"Хората не са много осъзнати по отношение на зеления преход, защото цялата комуникация в общественото пространство е под мантрата "Брюксел каза". Ние чуваме за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, в който тези 40% редукция на въглеродните емисии, никъде не е записано, че трябва да стане вследствие на затваряне на който и да било ТЕЦ", посочи тя. И призова: крайно време е да променим отношението към себе си, крайно време е да разберем, че можем да живеем по-чисто, по-качествено без това да се отрази негативно на стандарта на живот, който имаме. Ние трябва да осъзнаем, че това е за нашето развитие, за наследството, което оставяме след нас включително като начин на мислене и отношение, което имаме като ресурси", отбеляза тя.

Тя посочи, че в Стара Загора вече има клъстер проекти, един от които е проект за малка мащабна пилотна водородна долина, която да даде отговорите на предизвикателството Маришкия басейн да се превърне в един от големите водородни хъбове на Европа.

Зеленият преход не е заради политиците в Европа, а за нас и нашите поколения, обобщи д-р Румяна Грозева. 

Д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция за икономическо регионално развитие - Стара Загора. Снимка: Николай Дойчинов 

Една от компаниите, опериращи у нас които от самото начало залагат в планирането си енергийна неутралност е "Веолия". "Това, което правим във "Веолия" е решенията, които съществуват за този зелен преход, по наши разчети около 80% от тези решения съществуват, а другите 20 са иновативни, които сега се развиват. През 2010 г. придобихме мажоритарен дял в "Софийска вода". Първото нещо, което направихме, е да инвестираме и да планираме енергийна неутралност. Резултатът до днес - в края на 2022 година водният цикъл на София от водохващането до вливането на отпадъчните води в река Искър, целият този цикъл е на 90% енергийно неутрален, ние тази енергия я произвеждаме на място", каза Мариана Итева, Веолия, регионален директор индустриално бизнес развитие - ЦИЕ, заместник-регионален директор - България и член на Съвета на директорите на Софийска вода АД.  

Мариана Итева, Веолия,  регионален директор индустриално бизнес развитие - ЦИЕ, заместник-регионален директор - България и член на Съвета на директорите на Софийска вода АД. Снимка: Николай Дойчинов

Итева разказа още, че "Веолия" е започнала един процес на трансформация на техните ТЕЦ-ове, включително тази в Познан, където само за 3 години са намалили с 45% въглеродните емисии. 

Липсата на яснота как точно ще се случи зеления преход е един от основните проблеми, смята Руслан Стефанов, главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.

"На глобално ниво има разбиране, че човечеството е изправено пред проблемно затопляне на планетата и зеления преход е опит да предотвратим подобно развитие. Индустриална трансформация съществува навсякъде в съвременния свят. Но има и противоречащи си конфликтни точки. В енергетиката, например, всяко действие за устойчивост има своите разходи и има своите проблеми от гледна точка на сигурност. В България липсва перспективата тези инструменти, които имаме и собствената национална визия, тоест, разбирането за това този преход какво означава - технологично, икономически, кои ще са губещите и печелещите страни и т.н.", посочи Стефанов.

Руслан Стефанов, главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Снимка: Николай Дойчинов

На въпрос как вижда България след 5 години и откъде ще дойде промяната министър Юлиян Попов отговори, че ако преди 15 години политиката е движела нещата, а бизнесът е казвал, че е скъпо, то сега ролите са обърнати - бизнесът дърпа нещата напред, а държавата назад.

"Ние сме много за развитието на технологиите и глобалната конкуренция. Трябва да отворим възможността бизнесът да навлезе и да води този процес, а ние като правителство да го подпомагаме, а не да го спираме.", добави той.

На въпрос какво да се предприеме в краткосрочен план като мерки и стъпки, министър Попов посочи, че трябва да се гарантират честни отворени търгове за новите технологии. Според него, е важно в допълнението на Закона за климата да се включи траекторията за намаляване на въглеродните емисии до 2050 година. 

***

Генерални партньори: Veolia, Yettel, ОББ Асет Мениджмънт, photomate.

Събитието се осъществява със специалната подкрепа на: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД.

Oсновни партньори: Aurubis, Phillip Morris Bulgaria.

С подкрепата на: PwC.

Институционални партньори са Българска стопанска камара, Институт за енергиен мениджмънт, Асоциация на индустриалния капитал в България.

Медийни партньори:  bTV Media Group , BNT.