Европа е в задънена улица по отношение на фискалната реформа. Пазарът на облигации в Италия може да загуби най-много

Италия може да се сблъска с още по-голям икономически натиск, тъй като Европейският съюз е изправен пред задънена улица относно новите правила за дълга, пише Си Ен Би Си.

27-те държави-членки на ЕС са в спор относно новите правила за дълга от няколко месеца. Идеята е да се направи по-лесно за правителствата да коригират финансите си, но разногласията относно как това да стане забавиха дискусиите.

С предстоящите избори в Европа обаче има нарастващ натиск върху финансовите министри да постигнат сделка през следващите месеци.

„Времето изтича и рискът да „няма сделка“ нараства на фона на неблагосклонния растеж и паричната политика, което потенциално натежава върху еврото и подновява страховете от фрагментация на пазара на европейски държавни облигации“, коментира в бележка до клиенти Давиде Онеглия от TS Lombard.

Той добави, че Италия може да бъде в челните редици при потенциални движения на пазара на облигации.

„По-високият възприеман риск от връщане към старите и строги фискални правила, налагащи по-бързо намаляване на дефицита, би влошил средносрочните очаквания за растеж на ЕС, натежавайки върху еврото. Това също би довело до известен страх от фрагментация за периферни, предимно италиански, облигации – всичко това във време на циклично забавяне на растежа, затягане на паричната политика и предизвикателна глобална пазарна среда“, каза Онеглия.

Напоследък италианските облигации са под натиск. В допълнение към глобалните опасения, че по-високите лихвени проценти ще се задържат по-дълго от очакваното, бюджетните планове на Рим за 2024 г. не успокоиха пазарите.

Правителството, ръководено от Джорджа Мелони, намали очакванията си за растежа на италианската икономика за тази и следващата година и увеличи целите си за бюджетен дефицит. Доходността по 10-годишните италиански облигации се повиши след новините и се движи около границата от 5% Тя достигна се 4,76% около 5,30 сутринта лондонско време в сряда.

„С предстоящите европейски избори виждаме значителен шанс преговорите по фискалните правила да бъдат отложени за втората половина на следващата година“, посочиха анализатори от Goldman Sachs в бележка от понеделник.

Старите правила

Европейските държави-членки трябваше да спазват фискалните правила, които изискват да се следва праг за държавния дълг от максимум 60% от брутния вътрешен продукт и дефицит от 3%. Но тези правила често нито се спазват, нито се прилагат от Европейската комисия, която ги контролира.

През 2020 г. наредбата с фискалните правила беше замразена, така че държавите членки да могат да се отклоняват от своите фискални цели и да харчат за въпроси, свързани с пандемията, като защита на работните места. С нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. замразяването на фискалните правила продължи, защото правителствата бяха изправени пред нови енергийни разходи и инфлационен натиск. През декември обаче тази мярка изтича.

Следователно европейските нации ще бъдат задължени да спазват наредбата отново през 2024 г. С поглед към 2025 г. има натиск правилата да бъдат реформирани, но политическият календар за следващата година може да се превърне в пречка.

„Ако няма споразумение за нови правила, както вероятно ще се случи, съществуващите правила, които в момента са спрени, ще влязат отново в сила. И те са по-строги от всичко, което се обсъжда сега“, каза Мориц Кремер, главен икономист в LBBW.

От Италия и другите европейски нации може да се изисква да следват по-строгите стари правила, но прилагането им все още е под въпрос.

„Смятаме също така за малко вероятно Европейската комисия да може да задейства процедура за прекомерен дефицит срещу която и да е страна, преди да приключат преговорите по фискалните правила“, казаха анализатори на Goldman Sachs.

Прекомерният дефицит действа като списък за наблюдение на страни, които не коригират финансите си с необходимото темпо.

„Ако има компромис относно фискалните правила, по-вероятно е това да се случи по време на белгийското председателство през първото тримесечие на 2024 г. Реалният краен срок е края на март, така че законовият текст да може да отиде в Европейския парламент преди юни избори през 2024 г.“, каза Дидие Боровски, ръководител на отдела за изследване на макрополитиката Amundi.