Постигането на финансова стабилност - път с много неизвестни

Въртележката с мандатите, служебните кабинети и изборите ще се завърти за пореден път, а намирането на нова формула за правителство ще бъде трудно. Всичко това на фона на сериозна ревизия в очакванията за икономически растеж, рекордно висока инфлация за последните 20 години, спорове за здравето на държавните финанси и нивото на публичния дълг, както и внесена в парламента актуализация на бюджета с неясна съдба. Една такава вътрешна и геополитическа ситуация ще повлияе негативно както на растежа, така и на държавните финанси, пише в статия Петър Ганев, старши икономист на Института за пазарна икономика. Според него това поставя парламентарно представените партии пред огромната отговорност да бъдат умерени в дебата за актуализацията на бюджета, както и да успеят да намерят сравнително бързо стабилно политическо решение.

Авторът прави ретроспекция на последните две десетилетия, когато страната премина през поне три икономически кризи и пет служебни кабинета - с уточнението, че дълбоките рецесии през 2009 г. и 2020 г., са породени от външни шокове – първият път от глобална финансова криза, а вторият път от пандемия. В периода 2012-2014 г. пък имахме много нисък растеж, като през 2013 г. дори отчетохме спад на БВП, добавя Ганев. „Два от тези три икономически отрязъка се преплитат и/или биват следвани от периоди на политическа нестабилност и управление на служебни правителства. Затова обвързаността на икономическото развитие на страната и политическите кризи е хубаво да се изследва по-внимателно”, аргументира се авторът.

БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност в България постепенно нараства от под 30% до 55% от средните нива за ЕС през последните две десетилетия. Въпреки кризите и предизвикателствата това са години на растеж и преодоляване на разликата със средноевропейския стандарт на живот.

През първия десетгодишен период – до 2010-а, икономиката на страната отбелязва сериозен ръст и БВП на човек достига до нива от 45% от средните за ЕС. „Във всяка една от тези години, въпреки рецесията от 2009 г., България е догонвала средноевропейските нива, тоест скъсявала е разликата – най-често с по 1 пр.п. на година, но в някои случаи и по-бързо”, твърди Петър Ганев.

В периода до 2020 г. БВП на човек у нас достига до 55% от средните за ЕС нива. Това са отново години на устойчиво догонване, макар и с по-нисък темп. През 2013-а и 2020-а обаче тенденцията се променя и българската икономика записва лек спад, за да отбележи по-нисък от средния за ЕС растеж през 2021 г. „Няма как да не направи впечатление, че двата периода, когато не догонваме Европа, са време на политически кризи и служебни кабинети. През 2013 г. дойде първият служебен кабинет в новото хилядолетие, последва правителството на Орешарски и дълга политическа нестабилност. През 2014 г. се стигна до затварянето на КТБ, нов служебен кабинет и чак към края на годината се намери по-стабилно политическо решение. Вторият период е 2021-а, когато преминахме през два поредни служебни кабинета и общо взето цяла година гласувахме, докато се намери някаква формула за управление. Всичко това забави множество политики, в т.ч. не направихме никакви инвестиции и реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, и в крайна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък икономически растеж”, коментира Ганев.  

Във времена на политическа нестабилност винаги изниква и въпросът за държавния дълг, смята авторът. През първото десетилетие от разглеждания период държавният дълг се свива чувствително с над 70% от БВП през 2000 г. до около 15% - през 2010 г. „Интересно, че тук ефектът на рецесията от 2009 г. не е толкова драматичен – има леко покачване на дълга, но в рамките на 2-3 пр.п.

Второто десетилетие е различно – дългът нараства от 15% през 2010 г. до 25% - през 2020 г. Скокът е през 2014 г., когато растежът е нисък, бяхме в политическа криза и служебни правителства, фалира КТБ – четвъртата най-голяма банка тогава. След известен спад в годините на растеж, пандемията донесе ново покачване на дълга през 2020 г.”, коментира икономистът.

Според него прави впечатление, че ефектът на ниския растеж и политическата нестабилност през 2013-2014 г. върху дълга е по-голям от ефекта на кризата от 2009 г. и пандемията от 2020 г. „С други думи, успяваме да реагираме по-добре на външни шокове. Вътрешните проблеми и политическата несигурност нанасят по-големи щети на финансовата стабилност. Затова и предстоящият дебат за актуализацията на бюджета ще бъде важен, тъй като натрупването на множество идеи за компенсации може да покачи дефицита, а от там и държавния дълг”, изтъква Ганев.

Икономистите обичайно разглеждат дълга като процент от БВП. По-долу са данните и в номинален размер (данните са в млн. евро), където картината е различна. Докато в периода 2000-2010 г. има спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие на 21. век държавният дълг нарастват чувствително в номинал.

Номиналният ръст на държавния дълг се наблюдава в четири периода: 1) кризата след рецесията от 2009 г.; 2) политическата нестабилност и фалита на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 г. и 4) политическата нестабилност от 2021 г. „Това са и периодите с по-голям бюджетен дефицит, което неизбежно води и до ръст на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване, тук също се вижда, че политическата нестабилност води до по-високи нива на дълга”, обяснява старши икономистът на ИПИ.

От всичко казано до тук се оформят два извода: Първият е, че две поредни десетилетия сме в дълги периоди на икономически растеж и постепенно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен план предизвикателството е как тази тенденция да продължи и през третото десетилетие.  Вторият е, че политическата нестабилност и въртележката на служебните кабинети ще повлияят негативно както на растежа, така и на държавните финанси. „Това поставя партиите пред огромна отговорност да са умерени в дебатата за актуализацията на бюджета, както и да успеят да намерят сравнително бързо стабилно политическо решение”, обобщава Петър Ганев.