Защо "Набуко" трябва да възкръсне

Както многократно съм посочвал, ако има един гранд проект, който си струва България да държи постоянно в активна фаза, то това е проектът Набуко Запад, считано от българската граница с Турция, но свързан не само с австрийския хъб Баумгартен и от там с Централна Европа, а с преносна инфраструктура през Унгария и Словакия - Украйна, която може да изпълни със съдържание газовия коридор Север-Юг. 

Има различни варианти и сценарии за оптимално позициониране на България като преносен газов хъб, но по-голяма част от тях зависят от реализацията на проекти и газови потоци извън наша територия. Това, което зависи от нас е, образно казано, да "настроим" преносната си инфраструктура по начин, който да я позиционира като оптимален и пръв вариант за търговци на всеки природен газ, който се появи на южната или югоизточна граница или в Черно море.

Тъй като пазарът на природен газ ще се определя все повече от купувачите, а не от продавачите на природен газ, трябва максимално добре да познаваме тенденциите и динамиката в потреблението в крайните страни потребители на природния газ, който ще премина през България. Понеже не става дума само за линеарни проекции - т.е. да разчитаме примерно, че Унгария - която е един от големите потребители на газ в региона - ще пренасочи поне половината от потреблението си към газ, който преминава през нас (тя има или ще има в обозрима перспектива достатъчно възможности да внесе газ от всяка посока, поради високата си степен на свързаност), трябва да отчитаме текуща и прогнозна динамика в мрежата от свързани газови пазари. Делът на дългосрочните, нефтено индексирани договори пада за сметка на договорите, които реферират към спот пазари, което предполага, че логиката в изграждането и търговията с капацитети на преносната мрежа или на газосъхранение ще се определя от принципа на достатъчност, конкурентност и достъпност на енергийната инфраструктура.

В условията на либерализиран пазар и излишък при предлагане на газ ще се изостри чувствителността към маржовете по веригата на стойността - т.е. търговците ще предпочетат да използват най-икономичните маршрути, а те по дефиниция са такива, които са вече амортизирани или с ниски преносни тарифи. В това отношение България има изключителни предимства тъй като сегашните тарифи за пренос през страна - и в момента, и в обозримо бъдеще ще останат конкурентноспособни. Затова обаче Булгартрансгаз трябва да бъде изключително внимателен към съвременна политическа болест на "гранд проектите" защото непремерено влизане в който и да е от тях може да я лиши от тези предимства. За да остане незаобиколим фактор, нашия пренос оператор трябва да контролира изключително внимателно разходите си и да оптимизира инвестиционната си стратегия в проекти с високо съотношение на ползи-разходи.

Именно спот търговия предполага възможност за предоставянето на интегрираните услуги освен търговия за пренос и съхранение на природен газ - както в подземни хранилища, както и в мрежата - т.н. лайн пак. Увеличаването на броя на компресорните станции е добра стъпка в това направление, но отново трябва да бъде обвързано с изходните капацитети от страната за да се осигури свободно и безпрепятствено преминаване през българска територия. България трябва максимално бързо да реализира всички интерконектори и реверсивни връзки за да предложи трудна за конкуриране оферта за пренос и съхранение на природен газ през множество входни и изходни точки.

Либерализацията на българския пазар и стимулирането на вътрешното потребление на природен газ е не само критично важно, защото без свободна търговия и конкуренция между различни търговци на природен газ трудно ще постигнем, да не говорим да задържим, ниски цените на природния газ у нас и натоварени капацитетите за пренос и съхранение. Ако България е вързана само с дългосрочни нефтоиндексирани договори с един доставчик, ще продължим да се радваме на близки до 100 процентна зависимост - която да даде основание на хората, които спират диверсификацията и либерализацията, да продължават да изтъкват изключителната ни зависимост от Газпром като основание да изключване от Третия либерализационен пакет.

Няма какво да се заблуждаваме - единствената причина поради която Газпром свали цените у нас за четвъртото тримесечие на тази година, които за пръв път, ще бъдат равни или близки на цените в Гърция е реалната перспектива за внос на друг газ на ниски цени от негови конкуренти. Няма ли алтернативата, цените веднага ще се повишат независимо от глобалните тенденции - така както става на пазара на горивата. 

Тези, които защитават тезата, че руския газ става по-евтин автоматично по силата на дългосрочните и индексирани договори забравят, че в последна сметка във всяка цена на Газпром има "политическа" компонента, която се преценява в Москва и зависи от наличието на достоверна алтернатива. Още по-забележителното е, че цената на природния газ се смъкна до равнища под 215 долара за хиляда кубически метра, не когато се занимавахме с гранд проекти, а когато нямаме никакви текущи зависимости от руския газов монопол - Южен поток е във фризера, опитите за заобикаляне чрез Турски поток буксуват. Това, което Газпром принуди да смъкне цените е битката за пазарен дял, защото днес има реални доставчици на конкурентни цени, които могат да накажат всеки опит руската газова компания да спекулира с цени и доставки.

Няма никаква логика да задържаме либерализацията с мотива, че пазим националния интерес или да задържаме изкуствено приватизацията на българските газови активи заради мнима "опасност" да не бъдат взети от Газпром. Достатъчно е да погледнем към случващото се в Гърция - Европейската комисия, пък и нашия КЗК ако беше на мястото си, трудно ще позволят на Газпром приватизация или участие в собствеността на която и да е европейска газова компания, докато тече производството за нарушение на антимонополното законодателство, докато Газпром не изпълни европейските директиви и не се раздели с активи в газовия даунстрийм в ЕС.

Абсурдно звучат оправданията, че сме били правно обвързани и с гарантирани приходи от договорите с Газпром за продажба и пренос - съответно до 2022 и до 2030 година. Колкото повече забавяме отварянето на българския газов пазар, толкова по-големи щети от пропуснати ползи поради ненатоварването на преносните мощности и увеличаване на вътрешното потребление на изключително конкурентното гориво и суровина - природен газа . Липсата на диверсификация на източници неизбежно води до липса на диверсификация и устойчивост в приходите. 

Само конкуренцията може да гарантира високите приходи за Булгартрансгаз и само преструктурирането и превръщането на Булгаргаз в съвременна и конкурентна търговска компания с операции извън България може да я спаси от съдбата на толкова стратегически предприятия, които накрая приватизирахме за един лев.

В заключение по темата с грандпроектите - винаги е имало и ще има изобилие от проекти, в които политическата суета ще надделява над икономическите разчети. Това е неизбежно в свят, доминиран от политици и политическа целесъобразност. В този смисъл България винаги ще трябва да има списък от гранд проекти, с които да може да се конкурира с други гранд инициативи на политическо равнище, не на последно място защото макар и рядко внушенията и виртуалните игри вземат "своето" в политическия процес - поради по-слаби нерви, по-малка самоувереност и по-голяма уязвимост,  Ясно е, че Газпром и Русия ще продължат да разгъват гранд инициативи, с които да "страхуват" и да заобикалят някого - било то Украйна, било то Източна Европа, било то България - винаги ще има виртуални примери каквито бяха Южен и Турски поток. Днес в играта е  включен и виртуалната "Тесла" - която вече получи одобрението на външните министри на Унгария, Сърбия и Македония. На север пък се мисли за втора версия на Северен поток.

Няма смисъл да се спори доколко реален е един или друг проект, защото винаги ще има политици и стоящ зад тях бизнес, които да имат изгода от спекулации с бъдещи рискове или възможности. Това което трябва и можем да направим е да говорим пряко и ясно в Европейската комисия и на нашите партньори, така както го направи словашкия премиер Фиго. Ако ще бъдем в един отбор със своите западни партньори по темата енергийни отношения с Русия и ще спазваме едни стандарти и интереси - не трябва да има "голяма правда" Северен поток - 2 и "малка правда" - Южен поток.

  Още по-важно е да не губим време в геополитически грандомания, а да свършим своето домашно - да реализираме в максимално кратки срокове своите"мини" проекти, които гарантират на газовите потоци от югоизток и юг, север и северозапад, от изток и запад свободно и безпретяствено преминаване. Още повече, че забавянето на ключовите интерконектори никак не е безобидно като последствие. Вече сме предупредени от консорциума Шах Дениз, че ако не завършим навреме интерконектора с Гърция, договореният от Булгаргаз един милиард кубически метра газ ще бъде пренасочен към други търговци и направления.

Има значителна логика да предложим възобновяване на проекта Набуко Запад, не само защото той е в изключително напреднала фаза, но и защото той е най-оптималния вариант за пренос и за многовариантна свързаност на българската преносна мрежа в северна и северозападна посока, което гарантира пазари и търсене на преносни услуги. 

Днес Набуко е по-вероятен и реалистичен, защото освен азерски газ, на нашите граници може да се окаже и египетски, иракси, туркменски, ирански, североамерикански дори катарски газ. Неговата рентабилност остава обаче ключов фактор, но тя може да се докаже едва при количества за пренос който надвишат текущия и прогнозно незает капацитет на нашата национална и транзитна мрежа. В условията на дългосрочни договори за пренос изглежда мнозина вярват, че е добре да не пипаме договорите с Газпромекспорт и да държим заключена преносната ни система, докато развиваме всякаква отклоняваща вниманието медийна и политическа гранд активност. Не и тайна - вече е доказано - постоянното измисляне на нови фокуси и гранд инициативи е един и най-перфидните начини за съхраняване на монопола на Газпром у нас. Схемата е приблизително същата при горивата. 

Вече шест години развиваме на хартия и лансираме всякакви гранд инициативи - от газовия хъб само с руски газ, до интерконектори и разширения на Чирен. Но реално си оставаме с повишена зависимост от Газпром. Не казаното, а стореното е действителната мярка за това къде стоим и какво да очакват от нас партньорите ни.

Пълно безобразие е, че на фона изключителното търсене на услуги по газосъхранение не направихме разширението на Чирен и блокирахме на практика реализацията на подобни проекти от находищата във Варненския залив. Това със сигурност не е в български национален интерес - но затова лесно може да се проследи инвидуалния или групов интерес на свързаните с текущите схеми за доставка и транзит.

Трябва също да съзнаваме, че успехите по което и да е направление - дали ще бъде интерконектора ни с Гърция, с Турция, Набуко, интерконекторите със Сърбия или Румъния са взаимно свързани и взаимно зависими. 

Ако след толкова гранд усилия не можем да помръднем по считания за най-напреднал мини проект - интерконектора с Румъния, защото да се учудваме, че не сме мръднали на йота по връзката с Гърция. Ако не правим лесните неща - да сключим споразумение за ползването на интерконектора и реверсивна връзка с гръцкия оператор - защо да се изненадваме, че не се прави нищо по реален прогрес по връзката или реверса с Турция, защо няма наше участие в някой от проектите за терминали за ВПГ в Гърция или Турция? Защо отсъства силен акцент върху проучването и добива на природен газ вече няколко години, а вече нямаме и собствен добив?

Време е за рестарт в енергийната инфраструктура и реална, измерима и контролируема прагматичност.