Национален парк “Пирин” е изключителна държавна собственост и принадлежи на всички българи.  Включен е в списъка на Конвенцията за световното културно и природно наследство[1].  Критериите на ЮНЕСКО за глобална ценност на Пирин са: изключителна красота на пейзажа, ледниковите форми,  пример за продължаваща еволюция на флората, за което свидетелства големият брой ендемични и реликтни видове; пример за функционираща екосистема, представителна за Балканите. По последни данни на територията на парка – 0,36% от територията на страната, се срещат 32% от висшата флора в България, 40% от установените птици, 53% от сухоземната ни бозайна фауна. Особено ценни са горите от черна мура, които се срещат само на Балканския и Апенинския полуостров, а в България – само в Пирин и  Славянка.

През 2000 г. ски-зоната е одобрена с  мотива за дисбаланс между легла в града и съоръжения в планината, и това е представено като компромис. За да не се стига до нов дисбаланс, решението по оценка на въздействие на околната среда[2], с което се съгласува устройствения план на ски-зоната, с възложител община Банско и „Юлен: АД, поставя задължително условие „развитието и управлението на ски-зоната да се приема като неразривно свързано с перспективите за развитие на гр. Банско като общинската администрация на Банско не допуска такова увеличение на легловата база в града, в резултат от което е възможно повтаряне на конфликта между капацитет на базово селище

и капацитет на ски-зоната.“  

Допустимият капацитет на легловата база в Банско, посочен в плана за управление на НП “Пирин” от 2004 г., е 7800 легла. В проекта на новия план от 2015 г.,  леглата са  над 18 000, а по всяка вероятност – много повече.

Днес обаче действия и бездействия на общината, “Юлен” АД и МОСВ отново водят до дисбаланс – има твърде много легла и брой туристи, несъответстващи на капацитета на съоръженията, което води до опашки. Проблемът е създаден от създателите на ски-зоната.

На практика никой не иска втора кабинка. Доказателството е на страницата на  МОСВ^[3]- единственото официално внесено предложение на общината, в което няма искане за втора кабинка, а за промяна на режимите в парка. Целта на пиар кукичката „втора кабинка“ е натиск за промяна на режима на плана за управление.

Неспазването на цитираното по-горе решение по ОВОС е всъщност нарушение на закона. Още по-съществено нарушение е строежът на писти и съоръжения, невключени в устройствения план[4], което води до ползване с 60% повече от позволеното, установено след геодезичното заснемане. В договора за концесия изрично e посочена площта,

отдадена на концесия  -  99,55 ха. Към устройствения план има списък на старите и нови съоръжения, чиято площ съставлява тези 99,55 ха. Няма сериозен инвеститор, който би подписал договор, задължаващ го с милиони левове инвестиции, ако в договора има нещо неясно. По отношение на правовия ред, ски-зона Банско е олицетворение на всичко онова, което не искаме България да бъде.